Глава 11, 𝑩.𝑳.𝑬.𝑫
- Rin.Chan.San
- 12/11/20г.
- Тийнфикшън
- 18 Глави
- 1632 Прочита
- 6 Ком.
Глава 11Усмивката (Бела)
Връзката ни
със Сара през последната седмица започна да става все по-задълбочена. Сближихме
се доста бързо, което е малко необичайно за мен. Изглежда и за нея беше. Всеки
ден си пишехме и си пращахме простотии. С Рей също се разбираха доста.
-Бел, мога ли
да те помоля нещо? – една сутрин, Сара се обърна към мен.
-Кажи?
-Искам да Ви
запозная с Крис, но се съмнявам, че Рей ще е съгласен.
-Нормално,
едва ли ще е много доволен да се сближава, с някой, който го нарече „гробар“.
Плюс, че не беше много любезен…
-Права си,
но той наистина не е такъв. Тогава беше притеснен за мен – в гласът ѝ имаше
искреност. Просто го усещах. Бях склонна да ѝ повярвам.
-Виж,
сигурно си права, но да убедя Рей да се запознае насила с него ще бъде доста
мъчителна задача.
-Едва успях
да убедя Крис за теб пък какво остава за Рей – Сара вдигна главата си и
говореше с глас, в който се отличаваше отчаяние – Просто не мога да приема той
да не ви харесва. Особено теб!
Душата ми се
стопли, когато чух тези думи.
-Добре, ще
се опитам, но не обещавам нищо!
-Благодаряяя!
Ще се качвам, до после - Сара ме
прегърна. Чак сега осъзнавам колко съм зле с тези неща като „да прегърнеш твой
близък“.
Вървях по
коридора и се опитвах да си съчиня някаква примерна сцена как би протекъл един
разговор между двамата, но всичко завършваше с бой. Просто не се получаваше.
-Госпожице
Мрачна, над какво сте толкова замислена? – този шибаняк се появи от нищото и ми
изкара акъла.
-Ако още
веднъж ми изскочиш така от нищото ще те наритам, да знаеш!
-Интересно
ми е да видя как ще стане с твоите смешни 1.68м – хайде пак тази противна
усмивка.
-Пробвай ме,
улична лампо! – не можех да понасям някой да ми се смее, че съм ниска. Бях
по-висока от повечето момичета все пак!
-Хахаххаха,
ядоса се! Сега ще се бием ли?
-Почакай, и
този ден ще дойде…
-Е, аз съм
„галантен джентълмен“ и никога не бих се сбил с момиче. Смятам това за много
„неприлично“ – най-голямата лъжа, която съм чувала.
-Я спри да
се лигавиш, повръща ми се от такива.
Влязохме в
стаята и Ема ми налетя, защото имаше нужда от „женски разговор“. Правеше го
толкова очевидно, че не е истина.
-Бел това е.
Губя очите си за всички други от противоположния пол – Ем беше със зачервено
лице, което ми обясни всичко.
-Да не би с
господин романтик да сте се целунали, че си толкова радостна – казах на шега.
Ема погледна
надолу и не ми отговори.
-Да бе… няма
начин – вече усещах накъде отиват нещата. Добре, че бяхме излезли навън. Нямаше
да е много приятно Рей да я чуе.
-Стана много
бързо… – Ем не знаеше да плаче ли, да се радва ли или пък да е засрамена. Беше
целувала много момчета, но никога не я бях виждала така.
-Еха, вече
те е заплюл. Мислех, че е от по-бавните и деликатни-
-Бела! –
скара ми се Ем.
-Добре
извинявай, но как изобщо стана.
-Миналата
събота излязохме и ходихме из града. Той ме изпрати до вкъщи и просто се случи
без предупреждение и аз не знаех как да реагирам и просто си тръгнах и го
оставих… Беше ужасно! Аз просто го оставих ей така!
-Ема, всичко
е наред. Не си направила нищо грешно – казах и я прегърнах. Тя очевидно имаше
нужда.
-Но аз
наистина го харесвам и нищо не направих! Просто избягах…Сега как ще го погледна
в очите…
-Пак ти
казвам, че не си направила нищо лошо. Той го е започнал изневиделица, нали? Значи той трябва да е този, който да се извини. Пък и най-вероятно ще каже на
Рей за това и той ще го насоли. Но да знаеш, че не трябва просто да го
отбягваш. Вярно, че ще е малко различно сега, но това зависи и от него.
-Той също ли
се чувства така?
-Знам ли, за
една връзка обаче трябват двама. За това трябва да решите какво ще правите от
тук нататък.
-Бел,
съжалявам – Ема ме пусна и ме погледна със зачервените си очи.
-Хайде,
хайде – засмях се – бяхте толкова сладурски, че даже щеше да ми е тъжно да ви
разделя. Сега отивай да говориш с него.
-Ще отида –
Ема си изтри очите – Благодаря ти много…за всичко.
-На приятели
не се благодари Розовке.
Върнахме се
в стаята и естествено видяхме, че Брус говори с Рей. Когато влязохме, нашата
звездна двойка се спогледа и се уговориха да излязат голямото междучасие. Брус
си тръгна и Ема легна на чина в моята поза, когато съм била нощна смяна. С Рей
само се погледнахме виновно и не си казахме нищо.
Дойде време
за важния разговор в голямото междучасие. Не знам къде отидоха, но ние с Рей
отново си застанахме на нашата ограда.
-Големи сме
простаци, а? – той ме погледна.
-Не мислех,
че е нещо толкова сериозно между тях. Ема даже се разплака малко – отговорих и
погледнах ръкава си.
-Не мислех,
че ще стане толкова бързо между тях. Като се замисля, че само търсихме начини
да ги разделим и се чувствам виновен.
-И аз.
Толкова сме прости…
-Брус не
изглеждаше много различно, но като ми каза за това щях да припадна. Не го
очаквах от…ами, него. Странно е.
-Рошльо ти
целувал ли си се?
Рей ме
погледна невярващо и чак тогава се осъзнах какво казах и веднага се изнервих.
-Моля?-
-Забрави, не
знам от къде ми дойде – бях безкрайно засрамена от всичко, не исках дори да го
погледна. Чаках само да ми се изсмее. Идея си нямах защо питах нещо подобно.
-Виждам, че
сама няма да го повториш. Но да, правил съм го.
-Не съм
изненадана – все още не исках да го погледна.
-Аз пък няма
да се изненадам ако ми кажеш, че не си.
-Не те
засяга.
-Да се
упражняваме ли искаш,а?
-Само посмей
и ще ядеш със сламка следващите няколко месеца.
-Супер,
погледна ме най-сетне – засмя ми се подигравателно.
-Понякога си
такъв мръсник, че не е истина – бях издразнена и готова да осъществя плановете
си.
-Да знам.
Такъв съм си просто – е*а ти самочувствието.
-А между
другото. Сара ме помоли едно нещо сутринта.
-Какво има?
Пак ли ѝ правят проблеми?
-Не, нищо
подобно. Иска да ни запознае с Крис.
-А, ясно.
Кажи ѝ, че няма нужда – изведнъж настроението му помръкна.
-Не мога да
ѝ го кажа. Трябва да го направим. Щом са гаджета значи той не такъв за какъвто
го мислиш.
-Ти отиди
като толкова искаш. На мен не ми се занимава.
-Рошльо
стига, не може да си приятел със Сара и да отбягваш Крис.
-Напротив,
доста е лесно – той се беше обърнал и не искаше да ме погледне.
-Рей, моля
те – накрая се наложи да отида пред лицето му и да го кажа. Той не си извъртя
главата. Стоеше и ме гледаше малко и след това каза:
-Хубаво де,
разбрах…да си оправя отношенията с този, така ли? – каза като вече си беше
извъртял главата.
-Съгласен
си?! – изненадах се.
-Не ме карай
да си променям решението – все още не ме гледаше.
-И без
никакво сбиване, ясно?
-Хубаво… но
да знаеш ако почне-
-Ти ще го
спреш и няма да му отвръщаш – отново застанах пред него, за да ме погледне –
Разбра ли?
-Да… - беше
раздразнен, но не исках кръвопролития.
Както си
говорехме и Ема и Брус се появиха иззад училище и се бяха запътили към входа.
Държаха си ръцете.
-Боже опази
– казахме в един глас като ги видяхме.
-Щастлива
съм… - усмихнах се.
Рей отново
ме погледна и докато ме гледаше с усмивка каза само едно „И аз“.
Коментари за глава 11
Поредната прекрасна глава!!! ❤️Толкова са сласки всички, че нямам думи вече!😩😍✨ А заплахите на Бела започват ме радват все повече и повече🤣🤣🤣🤣
БЛАГОДАРЯЯЯ!!! ЩЕ СЕ ПОСТАРАЯ ДА ГИ ПРАВЯ ОЩЕ ПО-SPICY😉 😈 💖 😳 😻
Отново уникално написана глава! Очаквам с нетърпение 12-та глава!😻💓💘
Имаш я скоро🤪👍🏻😌😻
Very gud, monkey likes. Много добър character development и много добре свързваш новите персонажи. Много е добро продължавай все така.🐵
Хаххахахахаа старая сеее, благодаря ти. Надявам се, че очакваш 12 глава😼
Разбира се, че я очаквам.
продължава да ми буди интереса благодаря ще чакам да видя какво ще стане с двамата
Ще се опитам да я напиша възможно най-скоро :))))))
Много яко! окяѝжсосѝжяоюя ягокжьуескжоусо ояжоскжоя 😘 😘 😘 😩 😍 😍 👌 👌 👍 👍 💕 💕 💕 💗 💗 💗 💖 💖 💏 💏 💍 💍 💋 💋 💌 💌
МИСИИИИ!! АТГКСОФЭСОЭ😍 😍 😍 😍 😍 😘 😘 😘 😘 😘 😩 😩 😩 😩 😻 😻 😻 😻 💗 💗 💗 💗 💗 💋 💋 💋 💋 💎 💎 💎 💎
не мога да повярвам как ги пишеш тези уникални истории...обичам гиииииии.Невероятна си,всеки ден проверявах кога ще качиш ледващата глава и ето че деня дойде😆 😊
Ох, коментарите ти винаги ме радват толкова много, че не е истина. Ще се постарая да качвам по-често😣 😣
