Rin.Chan.San
12/11/20г.
Тийнфикшън
18 Глави
1632 Прочита
6 Ком.

Глава 10Запознанство (Рей)

Измина една седмица откакто Ема и Брус се запознаха.

Мога да кажа само, че вече с Бела се чувстваме като третото и четвъртото колело. Някой да ми обясни как изобщо е възможно напълно непознати хора да се държат така, все едно се познават от години?! През цялата седмица се опитвах да заговоря Брус насаме и така и не успях. Исках да говоря с него очи в очи. Така беше и с Бела, но накрая на нея ѝ писна и просто се стигна до този техен чат с Ема:

*Петък 2:32 през нощта*

Бела: Ема трябва да си поговорим :)

Ема: Какво имаааа??????

Бела: Влюбена си в Брус, нали ;)

Ема: Амии…. ///-///

Бела: Признай си >:)

Ема: И да съм какво, хмм?! @_@

Бела: Да знаеш, че не ми се гледа как разкъсваш душата на горкото момче :`(

Ема: АМА ЗА КАКВО ГОВОРИШ!? АЗЗ НИКОГА НЕ БИХ НАПРАВИЛА ПОДОБНО НЕЩО!! >:(

Бела: Нима? -_-

Ема: ТОЙ Е РАЗЛИЧЕН!! ВСИЧКИ ОСТАНАЛИ, С КОИТО СЪМ ИМАЛА ВРЪЗКИ НЕ БЯХА ИСТИНСКИ!!!!!

Бела: Така каза и за миналия и по-миналия, и по по-миналия….

Ема: ЩЕ ВИДИШ, ЧЕ ЩЕ Е РАЗЛИЧНО! ТОЙ Е ТОТАЛНО МОЯТ ТИП!!!! НЕ ГО ЛИ ВИЖДАШ КАКЪВ Е СЛАДУУУУР <33333

Бела: Ами….предполагам, но все още ти нямам доверие.

Ема: Добре тогава! Ти ще видиш, че чувствата ми към него са различни!!!! А, сега ще си лягам. Лека Белаааааа <333333

Когато прочетох това се чудех да се смея ли, да плача ли…каква емоция трябваше да изразя изобщо?

-Както виждаш това момиче няма отказване. Вече сме сряда и никаква промяна. Не успях да говоря и с Брус на работа, защото имаше прекалено много клиенти и не остана време – каза ми Бела докато стояхме на оградата в двора – И сега какво?

-И аз все още не съм говорил с него, не мога да го издебна да е сам, а не искам на чат…

-Ема е като куче –не пуска, но може би ако успееш да разубедиш него ще се получи.

И в мига, в който изрече това те двамата се появиха награбени с толкова много сладко, че само като го гледах получавах диабет и разбира се отново се смееха като истерици. Най-лошото беше, че Брус я беше прегърнал през рамото и изглеждаха като най-розовата двойка на света.

-Желая ти късмет, Рошльо – Бела ме потупа по рамото.

-Просто усещам как с всеки изминал ден тези двамата стават все по-близки и по-близки, че вече имам чувството, че наистина са един за друг. Смисъл, погледни ги: Розовко и Розовка. Най-перфектната комбинация.

-Като енергийна и сърце са: сърцето го иска, получава го и накрая всичко свършва бързо и почти безболезнено – този цитат заслужи моето уважение. Плюс 1 точка за Бела.

-Почвам да си мисля, че ние сме грешните. Ами ако наистина се харесват?

-За Брус не знам, но Ема…. Видя чатовете ни, нали? Тя винаги се държи толкова сладичко в началото. Когато се запознах с нея това ме радваше. Влюбената Ема винаги е била толкова безгрижна и радостна. Но след всичко видяно вече дори не съм сигурна дали изобщо съм виждала Ема влюбена наистина.

-Дали не е различно този път?

-Не съм сигурна вече. До сега тя винаги си е падала по разни перфектни спортисти, но в повечето случаи те идваха при нея и никога тя при тях.

-Искаш ли да им дадем малко време? Те още не са се опознали достатъчно. Не можем да ги съдим все още. Може пък да се намразят?

-Прав си – призна тя и отхапа една шоколадова солета – чудя се дали ще продължават така след като минат няколко месеца или дори година?

-Никой не знае за сега. Може би и ние няма да се държим по същия начин както сега след време – замислих се над това.

-По-скоро ние ще сме се намразили до тогава – започна да се смее тя.

-Да видим – и аз се засмях.

Стана време да влизаме в час и за това най-после се изнесохме от оградата. Тази изхабена училищна ограда се превърна в нашето място. Именно тук станахме приятели и вече тук стояхме и обсъждахме всичко от както Ема и Брус започнаха да са заедно по цял ден.

Докато се качвахме по стълбите нагоре Бела изведнъж ме попита:

-Рошльо, искаш ли другото междучасие да отидем да видим онова момиче? Не успях миналата седмица.

-Защо не, сигурно вече е по-добре. Дано онези смешници не са повторили онзи купон от миналия път.

След 40 измъчващи минути в час по Литература бях толкова схванат, че щях да отида и до края на света само, за да се махна от проклетия чин. С Бела отидохме до етажа на по-малките и отне малко време докато намерим в коя стая е момичето. Най-накрая успяхме. Тя беше легнала на чина си и си гледаше телефона. Аз основно се оглеждах за онзи „бияч“.

-Хей, здрасти. Помниш ли ме? – започна Бела и момичето си остави телефона и я погледна. Чак сега се загледах в нея. Носеше зелена карирана риза, широка тениска и дънки с много джобове. Също носеше гердани, но само един за разлика от Бела, която слагаше по 5 или 6. Косата ѝ беше къса, кестенява и имаше тъмни очи, които бяха зад очила с тъмна рамка. Доста ѝ отиваха. Двете някак си много си приличаха като ги гледах.

-Да, ти ме заведе при фелдшерката онзи ден – отговори момичето тихо.

-Помниш ме значи, аз съм Бела.

-Сара – каза тя и си подаде ръката.

-По-добре ли се чувстваш вече?

-Ами да, носът ми мина доста бързо.

-Не, нямах предвид това. Вече спокойна ли си?

-О, да всичко е наред – това „всичко е наред“ ми звучеше толкова познато…изглежда и на Бела също.

-Виж – започна Бела – знам, че нямам правото да ти го казвам, но не бива да пренебрегваш такива неща и знам, че не съм аз човека, който трябва да ти го каже, но щом няма друг съм готова да го направя. Да приемаш съветите на непознат е доста глупаво решение според мен…

Стига бе, това Бела ли е? Ако имаше как да се обадя, че точно тя е най-неподходящия човек да го каже, но ми беше интересно на къде ще тръгнат нещата.

-Лично аз смятам хората за глупаци, така че защо не? – Сара направи някаква лека усмивка.

-Това ми хареса – Бела се засмя.

-Искаш ли да седнеш? – предложи ѝ Сара и махна раницата си от стола до нея.

-Ох, не спокойно. Няма да се натрапвам.

-Като ти предлага, няма да отказваш Госпожице Мрачна – намесих се аз.

-Не съм ти искала мнението Рошльо – направи ми някаква намръщена физиономия

-А, ти кой си? – попита ме Сара.

-Един досад- хванах на Бела устата и я избутах да седне на мястото до Сара.

-Наричай ме Рей и не слушай какво ти говори тази за мен.

-Еха, харесвате ми – пак се засмя тя.

-Между другото – започнах – мога ли да те попитам какво точно се случи, когато дойдох да разтървавам онези двамата? Как беше намесена в този детински бой?

-Значи ти си ги разтървал, не си спомням много от тогава, бях много изнервена. Виждаш ли онзи ей там – тя ми посочи с поглед единия участник в боя – рус, с дънки и ярко жълт суичър на “Adidas“. Най-омразния ми цвят! – Това е Дийн, абсолютен изрод с една дума. Той просто обича да се заяжда с хората. Помня, че се бутнах в него, той ме изблъска в носа и след това групичката му започнаха да ме ритат. Аз не бях много добре тогава и за това не успях да отвърна.

-За това ли се намеси другия? – огледах се, за да видя тук ли е.

-Да, той е Крис. С него сме гаджета от почти година и искаше да ми помогне.

-Гаджета ли сте? Еха, не очаквах – По погледа на Бела просто прочетох думите „С него…сериозно?“

-Бела, дай по-полека – реших все пак да вметна факта, че тя явно харесва нещо в него щом са заедно…

-Извинявай, не исках да съм груба – най-после се опомни.

-Спокойно бе, ние с него се псуваме. Не харесвам мили думички, прекалено е лигаво.

Бела ме погледна с най-изпълнения с надежда поглед в света. Май намери сродната си душа. Обаче като я гледах нямаше смелостта да ѝ предложи да са приятелки.

-Сара, искаш ли да се виждаме по-често вече? Ти си готина за разлика от повечето в това училище – накрая аз се престраших вместо Бела.

-Разбира се! Бела искаш ли? – обърна се тя към нея, а тя гледаше като заек.

-Ох, ами, аз…ако искаш – ех, няма оправия.

-Абе много ясно, че искам бе! – Сара ми харесваше. В онзи момент я помислих за слабачка, но тя определено не е!

Обаче едва не се изсмях като видях зачервеното лице на Бела, май не беше свикнала с такива ситуации.

-Сараааа – чу се някакъв глас.

Когато се обърнах и видях предполагаемия Крис, с който трябваше да се оправям миналата седмица. Той ме погледна накриво сякаш се подготвяше да ме шибне. Може да бъде сигурен, че ще свърши в коша за боклук, само да се опита.

-Какво има? – пита го Сара.

-Какво правят тея гробари тука? – проси си го.

-Мерси за комплимента , често ми го казват – отговори му Бела.

-Абе Крис я да млъкваш! Ако не бяха те да съм свършила в болница!

-Да бе, тоя тук ме спря да потроша главата на оня олигофрен Дийн! -почваше да ми лази по нервите малко по малко…

-Виж, разбирам защо си започнал боя, но не му говори така. Ако не ви беше спрял някой щеше да отпътува с линейката. Бъди поне малко благодарен, че ние „непознатите“ти помогнахме – браво, Бела!

-Тя го каза, не аз. Просто забрави за това – казах му.

-Не мога! Беше баси унижението!

-Стига Крис! Млъквай вече! Те вече са ми приятели.

Когато Сара изрече тези думи аз бях поласкан, а Бела нещо средно между объркване, леко засрамване и благодарност.

-Охо, така ли? Искам да ти кажа нещо – той ме посочи – ако нещо такова се беше случило на „твоето момиче“ щеше да си в същото положение като мен – при тези думи той посочи Бела, която изглеждаше напълно готова да го вкара в кофата вместо мен.

-Първо искам да ти кажа – започна тя като му свали ръката – не съм ничия и сама мога да се защитавам от малоумници. За това ако обичаш не ме сочи с този пръст все едно съм някаква атракция, ясно? – запуши му устата, така се прави!

-Бела, хайде да си ходим. След малко имаме английски – подканих я.

-Да, трябва. Утре ще се видим Сара.

Последните думи, които чухме като излязохме бяха „Крис, идиот такъв!“ и двамата се изхилихме злобно когато след това се чу звук от шамар.

-Харесвам Сара, има едно такова излъчване като твоето – казах и Бела отново се засмя.

-Този Крис нещо не ми е симпатичен обаче. Предполагам, че не е такъв, но не прави най-доброто впечатление.

-На кого ли ми напомня…

-Тихо, Рошльо. Ти беше достатъчно луд, за да се запознаеш с мен и аз смятам да съм, за да се опозная със Сара. Пък ако Крис се окаже добър – по-добре.

-Радвам се, че вече си толкова „отворена“ към хората – направих драматични знаци с ръце.

-Да, сигурно. Хайде, че имам презентация да представям.

Всъщност наистина бях радостен. Преди едно известно време нямаше дори да си помисля, че Бела ще иска да има някаква връзка с някого. Сега опознавам истинската Бела и интересното тепърва предстои.

Предишна

Забравен и Открит (Рей)

Глава

Следваща

Усмивката (Бела)

Коментари за глава 10

Никола Савов02/Jan/2021г. 18:27ч.

М/у другото това произведение става за едно аниме да се направи по него

Никола Савов31/Dec/2020г. 00:38ч.

интересен фенфик, за пръв път чета толкова добре написана история че почнах да се вълнувам като малко дете добре се справяш очаквам продължение на историята а да имам си фаворити Бела и Рей приятна вечер от мен

Rin.Chan.San31/Dec/2020г. 12:45ч.

Благодаря ти много за подкрепата. Тя означава много за мен. Скоро очаквай 11 глава :))))

heyitshanabi23/Dec/2020г. 22:34ч.

Добре всеки от главните герои има перфектен character development до сега!!! Нямам търпение да прочета още. ИМАМ ГОЛЕМИ НАДЕЖДИ ЗА КРИС!!! Вече шипвам Ема и Брус толкова много, че си застрашавам живота, пищейки от радост в 2 часа през нощта, докато чета за тях... А за Бела и Рей изобщо няма да подхващам темата, тях ги шипвам от първа глава. Колкото до Сара и Крис... амии може би ооще мъничко ми трябва да прочета за тях, за да почна да ги шипвам. Както и да е, наистина прекрасен фенфик, с още по-прекрасни герои!!! ✨❤️✨

Rin.Chan.San24/Dec/2020г. 00:01ч.

БОЖЕ МОЙ, КАРАШ МЕ ДА СЕ ЗАСРАМВАМ😳 НЕ СЕ БЕЗПОКОЙ ЗА КРИС И САРА, ПРИ ТЯХ ИНТЕРЕСНОТО ТЕПЪРВА ЗАПОЧВА. КАТО ЦЯЛО ИНТЕРЕСНОТО В ЦЯЛАТА ИСТОРИЯ ОЩЕ НЕ Е ЗАПОЧНАЛО. (СЪЩО ТАКА АЗ СИ ЧАКАМ НОВАТА ГЛАВА НА DEAR FIRST LOVE😘😻🖤)