𝑩.𝑳.𝑬.𝑫
𝑩.𝑳.𝑬.𝑫
- Rin.Chan.San
- 12/11/20г.
- Тийнфикшън
- 18 Глави
- 1632 Прочита
- 8 Ком.
Това е една история...една специална история оцветена в приятелство и предателство, в смях и сълзи, в щастие и тъга...в синьо и червено...
46
0
Глава 1
Понякога се питам защо мразя училището толкова много. Заради домашните? Може би учителите? Най-вероятно, защото по цял ден ми губят времето с неща, които ще помня точно 1 седмица и никога няма да ми потрябват в живота?
Неее, изобщо не е това. Не мога да понасям атмосферата около мен. Защо и аз трябва а съм като всички останали?! В главата на един гимназист се въртят основно 3 неща – цигари, алкохол и с*кс. Ако не си и ти така или ако все още си девствен значи си част от утайката на училището.
Но вие какво? Да не би случайно да си помислихте, че ми пука? Предпочитам да си умра сама от колкото да нося къси полички и да ходя да се подмазвам на някой безмозъчен спортист с перфектно лице…
Днес е вторник, може би най-омразния ми ден, защото имам география, Да, учителката ми е определението за зло. Не искам да ставам от леглото, толкова е топло, а навън вали. Кой идиот реши, че е добра идея училището да почва в 7:30 сутринта? Никой нормален няма да стане с желание за учене. Както и да е вече е 7:10 и е крайно време да ставам. Черната ми блуза с червените райета, разбира се отгоре тениската ми на "Machine Head", скъсаните черни дънки, които естествено отново бях накичила с вериги, 5-те ми гердана, всички гривни и пръстени и нямаше начин да изляза без да оправя пиърсингите си. Сресах светлата си коса и тъкмо си обух кубинките, когато се чу вик:
-БЕЛАААААААА!!!!
-Ох, пак ли…-прошепнах си.
Отворих вратата на стаята си и там заварих баща си пропил още от сега. Всекидневната смърдеше на евтин алкохол, цигари и спирт. Беше пълна кочина.
-Какво искаш, пак ли ти свършиха парите? – просто си знаех, че е така.
Баща ми беше легнал на дивана и едвам говореше докато с заливаше с разреден спирт.
-Дай пари – само това ми каза.
-Нямам, не съм получила заплата. Вземи се хвани на работа най-накрая мизерник такъв…
-К*чка такава! - промълви и продължи да се налива.
Отворих вратата и изтичах навън без да си взема чадър. Просто исках да се махна от вкъщи…
Успях да стигна до училище навреме. Разбира се на входа стоеше Аманда и се подмазваше на поредния футболист, който й е вързал. Вече им изгубих бройката. Никога не съм разбирала какво толкова намират в тези футболистчета. Тя се обърна към мен и подигравателно ми каза:
-Охооо, я гледай кой е излязъл от канавката. Какво има скъпа, дори за чадър ли нямаш пари? – противната й усмивка я правеше още по-голям боклук.
-Поне не съм излязла от някой бардак като теб. – само това й казах и минах покрай нея като изблъсках мазното футболистче от пътя си.
Класната ми стая беше на другия край на коридора, което означаваше, че трябва да мина през стадо пластмасови момиченца с парички, смотаняци, „батки“ и диви животни. Свиква се, но е досадно.
-Бееееееееееелаааааааааааа!!!! – чуваше се познат глас от края на коридора. Единствения глас, който обичах да чувам сутрин.
-Емааа, стига си викалаа – леко отегчено казах аз.
-Я млъквай и се събуди малко!! И спри да бъде такава грубиянка! – каза ми тя.
Ема беше най-добрата ми приятелка(всъщност единствената ми приятелка). Тъмнокосо и ниско момиче, което винаги ходеше облечено цветно и чак се чудех как го прави. Приличаше на палитра за грим, а тя доста го обича. Не знам как винаги е позитивна и търси доброто във всичко докато аз съм пълната й противоположност. С нея се познаваме още от началното и от тогава винаги сме заедно. Доста странна двойка сме.
-Няма да повярваш, Бел – започна да говори бързо и радостно тя.
-Какво си купи този път – казах аз с изражение „Просто си знам“.
-Като го спомена имам нова очна линия – знаех си – но не това е важното сега. Ще си имаме нов ученик.
-Нов ученик ли? – изненадах се – Защо? От къде е?
-Казват, че е от съседния град и че е бил изгонен от старото си училище заради насилие. Много искам да го видя! Дали е красив? – Ем изглеждаше като дете, което чака майка си и баща си да го заведат на площадката.
-Сигурна съм, че е някакъв лигльо, който знае да разпространява тъпи слухове, за да се прави на готин и корав. Винаги са такива. – бях доста категорична.
-Стига де Бел, ами ако е готин? Може да го харесаш?
-Не вярвам, не харесвам романтика. Пък и дори да стане, което е абсолютно невъзможно, той 100% ще се лепне на някоя пластмасова, за да се прави на мъж.
-Еха, понякога се чудя как може да си толкова недостъпна. Никой няма такъв талант за отрязване на хора като теб. – със смях се изказа Ем.
-Ще приема това за комплимент – самодоволно казах.
-Това е такава загуба. Не е честно!
-Сериозно Ем, сигурна съм, че ти си единствения човек, който мисли така за мен.
-Я млъквай веднага, че ще те набия. Да влизаме, ще ти покажа новата очна линия.
Влязохме и си седнахме на местата. Нашият чин с Ема беше истинско мазало. От нейната половина имаше купища листчета, стикери и много цветни химикали, които а ползвах за да драскам в тетрадките ни, а моята половина беше цялата в графит и боя. Харесвам да рисувам, отпуска ме.
Когато часът започна класната ни влезе в стаята.
-Добро утро ученици! – тя беше една изкуфяла луда бабичка. Преподаваше английски език, може би любимият ми предмет. – Както може би вече сте разбрали от днес ще имаме нов ученик. Надявам се да се разбирате добре. Моля те влез и се представи пред съучениците си.
Вратата се отвори и в стаята влезе високо и слабо момче облечено в черно hoodie, панталони в сив камуфлаж и черни високи кецове. Това, което ми направи най-голямо впечатление бяха големите му пръстени, веригата на врата му и пиърсингите му (същите като моите). Имаше сравнително дълга черна като нощта начупена коса.
-Ами, радвам се да се запознаем. Казвам се Рей. – гласът му беше дълбок и тежък, леко отегчен, но и някак си мил и приятен.
-Така, може да седнеш пред нея – класната ме посочи – Желая лек и успешен ден на всички. – Класната излезе и след нея отвори вратата учителката по география.
Когато Рей седна пред мен долових аромат на приятен мъжки парфюм и шампоан. Харесваше ми.
-Хайде ученици вадете домашното! – проклетият глас на учителката по География се обади и развали всичко.
Коментари за глава 1
Хареса ми. Доста заинтригуваща история. Поздравления за нея и браво за отделеното време да я напишеш.
Реших се и я прочетох цялата до тук нямам търпение за 18 глава просто тази история е уникална имаш доста голям късмет в писането продължавай все така чакам си 18 глава 🥰🥰🥰
Благодаря ти за позитивния коментар!!!Скоро ще я получиш 😉
Започвай да правиш манга направо
Ооо, не си мисли, че не го правя :DD
имаш голям талантттт!!!😍 😍 😍 😍 😍 😍
Ахххх, благодаря ти сууупер мноооогоооо😚 😻 😻 😻
Деактивиран акаунт30/Nov/2020г. 12:08ч.Много добре направено! Браво!😀
Мерсиии❤😻
НЕВЕРОЯТНО.ИМАШ ИСТИНСКИ ТАЛАНТ
ОМГ БЛАГОДАРЯ ТИИИ😱 😻
ОЛЕЕЕЕ ТВА Е МНОГО ЯКООО
БЛАГОДАРЯ, БЛАГОДАРЯ, БЛАГОДАРЯЯ😖😻🥰❤
Така... От къде да започна...? Страшно добро начало, хвана ме още от първата глава!😍 Евала за грамотността!🙏🏼 Докато четох за Бела, за живота ѝ, за мнението ѝ за другите ученици, за това че отрязва момчетата... Честно казано имах чувството, че чета за себе си, единствената ни разлика е в стила на обличане (моят е по-като soft, minimalist, beige style). Имам само хубави впечатлиния засега. Нямам търпения да прочета следващата част! ❤️✨
Страшно много ти благодаря за позитивният коментар!!😍 Много се радвам, че историята ти харесва. Съвсем скоро ще публикувам новата глава😻 😼
