Битка с фатален край
Битка с фатален край
- Animes Portal
- 21/01/18г.
- Екшън
- 17 Глави
- 33 Прочита
- 1 Ком.
Слънцето греещо с целия си блясък спокойно огряваше селото скрито в листа „Коноха”. Листата на спокойните дървете се полюшваха в ритъма на вятъра. На всякъде имаше хора с грейнали лица и заслепяващи усмивки.
1
0
Глава 1
Слънцето греещо с целия си блясък спокойно огряваше селото
скрито в листа „Коноха”. Листата на спокойните дървете се полюшваха в
ритъма на вятъра. На всякъде имаше хора с грейнали лица и заслепяващи
усмивки.
Единствените които не бяха в настроение в този лъчезарен ден бяха Наруто и Сакура които току що бяха научили, че Саске е убил Орочимару, и вместо да се върне в Коноха при съотборниците си, той е предпочел да потърси нов отбор за да може да се добере по-бързо до Акацки за да отмъсти на брат си.
След дългото двучасово шляене из Коноха, Наруто и Сакура не си бяха обелили и една думичка вместо това, те се бяха разделили неусетно в различни посоки подходящи за размисъл върху това, което беше казала Тцунаде по-рано същия ден.
Без да се усети, Сакура беше пристигнала до едно езеро близо до Коноха, то не беше голямо, но за сметка на това се криеше измежду клоните на дърветата, и затова нямаше хора там. Розовокосата седна до едно дърво и се облегна на него, гледайки кристалното езеро огряно от слънцето. Там цареше тишина може би, защото никой не го беше открил до сега, или ако беше то той би си мълчал заради уюта който излъчваше, или може би, защото можеше да се размишлява на спокойствие. На момичето й се стори някък познато това място, и се замисли за момент. В следващият миг, пред очите й се появиха онези образи, който тя така се мъчеше да забрави, но някък с неуспех, все пак хората казват, че спомените си отиват чак когато човек умре и може би... са прави. Тук, на това място, тя идваше когато бе доста малка, само за да избяга от хорските очи и децата които й се присмиваха за голямото чело. Всеки път, когато зърнеше това езеро тя плачеше, а то сякаш прибираше сълзите й, и казваше “Поплачи си! Тук рядко идват хора, никой няма да те види.” Докато един ден не се появи ТЯ. Да точно така, това беше Ино. Онези дни тя й бе вдъхнала надежда, бе й казала да не се вслушва в хорските клюки, и да не обръща внимание на децата. От този момент, русокосата й стана най-добрата приятелка, нищо, че се караха за безсмислени неща. Сакура обаче реши да остави тези спомени на страна, и да помисли малко за онова което каза Тцунаде, а именно ставаше въпрос за Саске. ”Как е възможно да не се върне след всичко това?”, крещеше Сакура от вътре. Как изобщо му бе хрумнало такова нещо, нима толкова много искаше отмъщение, че би отблъснал даже тези които го обичаха, и ги беше грижа за него. Това толкова много тормозеше зеленооката, че направо се вбесяваше. Не мина много време, и от нищото се появи един член на АНБУ. Тя леко се стресна, но после се оправи.
- Сакура Харуно? – Каза той. Носеше маска с формата на лъв. Конойчито знаеше, че този тип хора говорят на кратко и бързо, и ако не си разбрал е лошо за теб,те все пак не повтаряха едно и също нещо по хиляда пъти, тя го знаеше добре, и затова се заслуша в думите му.
- Да. – Каза тя.
- Хокогето ме изпрати да Ви намеря, и съобща да отидете при нея до 30 минути. – Каза на кратко, и изчезна в облак дим.
Сакура първоначално не можа да се осъзнае, но накрая зацепи. Стана, изтупа се и се запъти към сградата на Хокагето. Мисълта която я връхлетя беше ”Защо точно АНБУ е изпратила, какво по дяволите става? ”Чудеше се дали не е станало нещо нередно, че я вика така спешно. ”Дали и Наруто ще е там?Ха разбира се, че ще е там не би го пропуснала в никакъв случай. ”Казваше си това на ум, въпреки, че не знаеше къде е той точно в момента, щом дори не беше забелязъл, че тя си е тръгнала. Все пак русокосия винаги забелязваше когато си тръгваше, той и казваше “До скоро Сакура-чан” или “Ще се видим после Сакура-чан”, това беше като традиция при него, но този път бе различно.
Наруто седеше спокойно на един от покривите на къщите в Коноха. Искаше просто да погледа селото от високо. Той не спираше да мисли за това което бе казала Тцунаде.
СПОМЕН
- Наруто, Сакура - имам да Ви казвам нещо много важно. – Каза Тцунаде с остър глас, който незнайно как, прикриваше тъгата й.
Двамата тийнейджъри се спогледаха, очаквайки най-лошото.
- Имам информация от достоверен източник засягаща, Саске Учиха. – За момент русокосата си пое дълбоко въздух и каза:
- Изглежда Саске е убил Орочимару. – Бързо отвърна Тцунаде, обръщайки се към тях. Тя повдигна глава за да види лицата на двете нинджи, които стояха пред нея. Остана леко изненадана след като видя щастливото лице на Наруто, който изобщо не забеляза нотката на тъга в гласа на Годайме, и с нетърпение каза:
- Това е страхотно, сега той ще се върне при нас. – Ето това не искаше да чува Хокагето, защото сега нямаше измъкване, и тя трябваше да им каже останалата част от информацията.
- Всъщност.... това не е всичко. Вижте сега..... след като е убил Орочимару, е започнал да събира екип, с който да се добере по-бързо до Акацки и най-вече, до брат си. – Каза тя усещайки зяпналите от болка очи на Сакура. Това беше просто върха. Двете нинджи нямаха какво да кажат, те просто не можеха да повярват на това, което току що бяха чули. Тогава Наруто пристъпи напред, а зеленоокото момиче го погледна въпросително, в следващия миг синеокия удари с юмруци по бюрото на Годайме, казвайки й:
- Какво, по дяволите говориш бабооо? – Зяпаше я той, сякаш очакваше да му каже нещо от сорта на “Ха, хвана се!! И не ме наричай БАБООООО!!!”, но това така и не се случи, тя просто вдигна глава, и го погледна с жълто-кафеникавите си очи, който му подсказаха, че тя не се шегува. Очите на русокосия бяха насълзени. Той се обърна и тръгна към вратата, като през рамо и каза:
- Гледай в най-скоро време да ме пратиш на някоя мисия, където да мога да се сблъскам с Акацки или със Саске, няма да стоя със скръстени ръце.
- Наруто, знаеш, че е опасно кагато Акацки са близо до теб, може да загубиш контрол. – Каза Годайме, леко уплашена от погледа на Наруто, който сякаш и казваше “Не се тревожи.” Тя само наведе глава, сякаш бе виновна за случващото се. Русокосия нинджа излезе с мълчание, а междувременно Сакура не си позволи лукса да остане дълго в кабинета на Хокагето, затова реши, че е по-добре за нея да тръгне след съотборника си. На него естествено това не му пречеше, но днес той дори нея забелязваше.
КРАЙ НА СПОМЕНА
Стоеше си там на покрива, в най-мрачния си вид.Толкова много въпроси го връхлитаха едновременно, но не можеше да отговори на нито един от тях.Спомените идваха един след друг, капеха в съзнанието му, като кристални снежинки и се пръсваха веднага щом доближаваха повърхността. Толкова трудно бе за него през всичките тези години. Когато бе чул думите на Хокагето да излизат от устата й, той си мислеше, че сънува, че всичко това е просто един кошмар, но уви всичко това бе реалност, и нямаше измъкване. ”Може би просто нищо не може да се направи.” Тази мисъл го прободе право в гърдите, сякаш нещо прободе дробовете му, и за миг той спря да диша. Откъде му беше хрумнало такава глупост? Нали му беше най-добрия приятел за който би дал всичко дори това да означаваше неговия живот, но сега... сега беше различно. Синеокия сви вежди, взирайки се в синьото небе, и се мъчеше да прогони тази тъй ужасна мисъл. Докато се обеждаваше без дори да очаква, се появи член на АНБУ. Този беше същия, който беше и при Сакура.
- Наруто Узумаки? – Каза маскирания.
Русокосия така се уплаши от него, че подскочи веднага на краката си, но от прекалената бързина, му се зави свят и замалко да падне, но една ръка го хвана, и го дръпна обратно на мястото му. Синеокия направо пребледня, и му се развика.
-Ахх ТИ..... НЕ ИЗНИКВАЙ ТАКА ПРЕД ХОРАТА!!! – Извика разбеснелия се Наруто.
Жалко само, че не можеше да се види лицето на събеседника му, сигурно си е помислил: ”Боже, май наистина не е с всичкия си.” Маскирания побърза да каже за какво точно бе дошъл.
- Хокогето ме изпрати да те намеря, и съоща да се явиш при нея незабавно, спомена, че ставало дума за Саске Учиха. – Каза по най-краткия начин, и изчезна в облак дим.
Наруто бе останал сам с ококорени очи, и полуотворена уста зяпащ нищото. Трябваше му поне една минута, за да асимилира това което бе казал членът на АНБУ. Цялото това бързане, беше заради Саске. Русокосия си спомни, че бе помолил Хокагето да задвижи нещата по най-бързия начин, и точно това ставаше сега. Без много да мисли, се затича право към сградата на Хокагето готов да приеме каквато и да е мисия, стига да върне приятеля си.
В кабинета на Хокагето вече бяха пристигнали Сакура, Какаши и Капитан Ямато, единственият когото чакаха беше Наруто. Не мина много време, и той се появи, като нахлу в стаята с такъв трясък, че замалко да изкърти вратата. Дишайки тежко, той говореше несвързано и никой не му разбираше, а го гледаха така сякаш гледат как патка, се учи да говори, но той беше по-зле и от патка. Единствено Тцунаде го гледаше така сякаш всеки момент ще скочи, и ще го убие.След около минута бръмчене, като муха русокосия най-сетне нормализира дишането си, и проговори човешки.
- Какво..... за.... Саске? – Каза той, като се втренчи в жълто-кафевите очи на Годайме.
- ТИ КЪДЕ СИ МИСЛИШ,ЧЕ СЕ НАМИРАШ? – Крещеше русокосата, като едва не шчупи прозорците с налудничевите си викове. Всеки бе застанал на страна, и бе упрял гърба си на нея за да не пречи на викащия звяр, който се канеше да убие Наруто. Само, че той я зяпаше с неразбираеми от ужас очи, и не направи дори една крачка назад.
- Успокойте се, Тцунаде-сама! – Обади се тихото гласче на Шизуне, която бе помощницата на Хокагето.
Лидерката трудно си оправяше настроението, особено ако неудачник като Наруто я дразнеше, но Шизуне имаше коз в ръката. Когато видя, че нищо не може да помогне на Годайме, помощничката извади от чантичката си една бутилка саке, и я подаде, в този момент очите на русокосата (цицореста дама) светнаха, и от нейния страховит и изпълнен с омраза поглед не остана нищо, жълто-кафевите й очи вече бяха придобили такава мекота, сякаш някакви звездички светеха неспирно.
- Така, сега да Ви кажа, защо точно сте тук . – Заговори тя.
- Отивате на мисия, която представлява да се сдобиете с информация за местоположението на Акацки, и повъзможност на Саске. – Всеки се бе окопитил и слушаше с инерес, те знаеха, че в тази мисия трябва да дадат най-доброто от себе си.
- След 30 минути да сте на портите на Коноха. Сега тръгвайте. – Каза жената докато си пиеше сакето.
- Хай! – Отговориха всички, и изчезнаха за да се приготвят. Тцунаде бе притеснена от тази мисия която ги очакваше. Стана, погледна селото през прозореца, и почти шептейки каза:
- Пазете се!
Единствените които не бяха в настроение в този лъчезарен ден бяха Наруто и Сакура които току що бяха научили, че Саске е убил Орочимару, и вместо да се върне в Коноха при съотборниците си, той е предпочел да потърси нов отбор за да може да се добере по-бързо до Акацки за да отмъсти на брат си.
След дългото двучасово шляене из Коноха, Наруто и Сакура не си бяха обелили и една думичка вместо това, те се бяха разделили неусетно в различни посоки подходящи за размисъл върху това, което беше казала Тцунаде по-рано същия ден.
Без да се усети, Сакура беше пристигнала до едно езеро близо до Коноха, то не беше голямо, но за сметка на това се криеше измежду клоните на дърветата, и затова нямаше хора там. Розовокосата седна до едно дърво и се облегна на него, гледайки кристалното езеро огряно от слънцето. Там цареше тишина може би, защото никой не го беше открил до сега, или ако беше то той би си мълчал заради уюта който излъчваше, или може би, защото можеше да се размишлява на спокойствие. На момичето й се стори някък познато това място, и се замисли за момент. В следващият миг, пред очите й се появиха онези образи, който тя така се мъчеше да забрави, но някък с неуспех, все пак хората казват, че спомените си отиват чак когато човек умре и може би... са прави. Тук, на това място, тя идваше когато бе доста малка, само за да избяга от хорските очи и децата които й се присмиваха за голямото чело. Всеки път, когато зърнеше това езеро тя плачеше, а то сякаш прибираше сълзите й, и казваше “Поплачи си! Тук рядко идват хора, никой няма да те види.” Докато един ден не се появи ТЯ. Да точно така, това беше Ино. Онези дни тя й бе вдъхнала надежда, бе й казала да не се вслушва в хорските клюки, и да не обръща внимание на децата. От този момент, русокосата й стана най-добрата приятелка, нищо, че се караха за безсмислени неща. Сакура обаче реши да остави тези спомени на страна, и да помисли малко за онова което каза Тцунаде, а именно ставаше въпрос за Саске. ”Как е възможно да не се върне след всичко това?”, крещеше Сакура от вътре. Как изобщо му бе хрумнало такова нещо, нима толкова много искаше отмъщение, че би отблъснал даже тези които го обичаха, и ги беше грижа за него. Това толкова много тормозеше зеленооката, че направо се вбесяваше. Не мина много време, и от нищото се появи един член на АНБУ. Тя леко се стресна, но после се оправи.
- Сакура Харуно? – Каза той. Носеше маска с формата на лъв. Конойчито знаеше, че този тип хора говорят на кратко и бързо, и ако не си разбрал е лошо за теб,те все пак не повтаряха едно и също нещо по хиляда пъти, тя го знаеше добре, и затова се заслуша в думите му.
- Да. – Каза тя.
- Хокогето ме изпрати да Ви намеря, и съобща да отидете при нея до 30 минути. – Каза на кратко, и изчезна в облак дим.
Сакура първоначално не можа да се осъзнае, но накрая зацепи. Стана, изтупа се и се запъти към сградата на Хокагето. Мисълта която я връхлетя беше ”Защо точно АНБУ е изпратила, какво по дяволите става? ”Чудеше се дали не е станало нещо нередно, че я вика така спешно. ”Дали и Наруто ще е там?Ха разбира се, че ще е там не би го пропуснала в никакъв случай. ”Казваше си това на ум, въпреки, че не знаеше къде е той точно в момента, щом дори не беше забелязъл, че тя си е тръгнала. Все пак русокосия винаги забелязваше когато си тръгваше, той и казваше “До скоро Сакура-чан” или “Ще се видим после Сакура-чан”, това беше като традиция при него, но този път бе различно.
Наруто седеше спокойно на един от покривите на къщите в Коноха. Искаше просто да погледа селото от високо. Той не спираше да мисли за това което бе казала Тцунаде.
СПОМЕН
- Наруто, Сакура - имам да Ви казвам нещо много важно. – Каза Тцунаде с остър глас, който незнайно как, прикриваше тъгата й.
Двамата тийнейджъри се спогледаха, очаквайки най-лошото.
- Имам информация от достоверен източник засягаща, Саске Учиха. – За момент русокосата си пое дълбоко въздух и каза:
- Изглежда Саске е убил Орочимару. – Бързо отвърна Тцунаде, обръщайки се към тях. Тя повдигна глава за да види лицата на двете нинджи, които стояха пред нея. Остана леко изненадана след като видя щастливото лице на Наруто, който изобщо не забеляза нотката на тъга в гласа на Годайме, и с нетърпение каза:
- Това е страхотно, сега той ще се върне при нас. – Ето това не искаше да чува Хокагето, защото сега нямаше измъкване, и тя трябваше да им каже останалата част от информацията.
- Всъщност.... това не е всичко. Вижте сега..... след като е убил Орочимару, е започнал да събира екип, с който да се добере по-бързо до Акацки и най-вече, до брат си. – Каза тя усещайки зяпналите от болка очи на Сакура. Това беше просто върха. Двете нинджи нямаха какво да кажат, те просто не можеха да повярват на това, което току що бяха чули. Тогава Наруто пристъпи напред, а зеленоокото момиче го погледна въпросително, в следващия миг синеокия удари с юмруци по бюрото на Годайме, казвайки й:
- Какво, по дяволите говориш бабооо? – Зяпаше я той, сякаш очакваше да му каже нещо от сорта на “Ха, хвана се!! И не ме наричай БАБООООО!!!”, но това така и не се случи, тя просто вдигна глава, и го погледна с жълто-кафеникавите си очи, който му подсказаха, че тя не се шегува. Очите на русокосия бяха насълзени. Той се обърна и тръгна към вратата, като през рамо и каза:
- Гледай в най-скоро време да ме пратиш на някоя мисия, където да мога да се сблъскам с Акацки или със Саске, няма да стоя със скръстени ръце.
- Наруто, знаеш, че е опасно кагато Акацки са близо до теб, може да загубиш контрол. – Каза Годайме, леко уплашена от погледа на Наруто, който сякаш и казваше “Не се тревожи.” Тя само наведе глава, сякаш бе виновна за случващото се. Русокосия нинджа излезе с мълчание, а междувременно Сакура не си позволи лукса да остане дълго в кабинета на Хокагето, затова реши, че е по-добре за нея да тръгне след съотборника си. На него естествено това не му пречеше, но днес той дори нея забелязваше.
КРАЙ НА СПОМЕНА
Стоеше си там на покрива, в най-мрачния си вид.Толкова много въпроси го връхлитаха едновременно, но не можеше да отговори на нито един от тях.Спомените идваха един след друг, капеха в съзнанието му, като кристални снежинки и се пръсваха веднага щом доближаваха повърхността. Толкова трудно бе за него през всичките тези години. Когато бе чул думите на Хокагето да излизат от устата й, той си мислеше, че сънува, че всичко това е просто един кошмар, но уви всичко това бе реалност, и нямаше измъкване. ”Може би просто нищо не може да се направи.” Тази мисъл го прободе право в гърдите, сякаш нещо прободе дробовете му, и за миг той спря да диша. Откъде му беше хрумнало такава глупост? Нали му беше най-добрия приятел за който би дал всичко дори това да означаваше неговия живот, но сега... сега беше различно. Синеокия сви вежди, взирайки се в синьото небе, и се мъчеше да прогони тази тъй ужасна мисъл. Докато се обеждаваше без дори да очаква, се появи член на АНБУ. Този беше същия, който беше и при Сакура.
- Наруто Узумаки? – Каза маскирания.
Русокосия така се уплаши от него, че подскочи веднага на краката си, но от прекалената бързина, му се зави свят и замалко да падне, но една ръка го хвана, и го дръпна обратно на мястото му. Синеокия направо пребледня, и му се развика.
-Ахх ТИ..... НЕ ИЗНИКВАЙ ТАКА ПРЕД ХОРАТА!!! – Извика разбеснелия се Наруто.
Жалко само, че не можеше да се види лицето на събеседника му, сигурно си е помислил: ”Боже, май наистина не е с всичкия си.” Маскирания побърза да каже за какво точно бе дошъл.
- Хокогето ме изпрати да те намеря, и съоща да се явиш при нея незабавно, спомена, че ставало дума за Саске Учиха. – Каза по най-краткия начин, и изчезна в облак дим.
Наруто бе останал сам с ококорени очи, и полуотворена уста зяпащ нищото. Трябваше му поне една минута, за да асимилира това което бе казал членът на АНБУ. Цялото това бързане, беше заради Саске. Русокосия си спомни, че бе помолил Хокагето да задвижи нещата по най-бързия начин, и точно това ставаше сега. Без много да мисли, се затича право към сградата на Хокагето готов да приеме каквато и да е мисия, стига да върне приятеля си.
В кабинета на Хокагето вече бяха пристигнали Сакура, Какаши и Капитан Ямато, единственият когото чакаха беше Наруто. Не мина много време, и той се появи, като нахлу в стаята с такъв трясък, че замалко да изкърти вратата. Дишайки тежко, той говореше несвързано и никой не му разбираше, а го гледаха така сякаш гледат как патка, се учи да говори, но той беше по-зле и от патка. Единствено Тцунаде го гледаше така сякаш всеки момент ще скочи, и ще го убие.След около минута бръмчене, като муха русокосия най-сетне нормализира дишането си, и проговори човешки.
- Какво..... за.... Саске? – Каза той, като се втренчи в жълто-кафевите очи на Годайме.
- ТИ КЪДЕ СИ МИСЛИШ,ЧЕ СЕ НАМИРАШ? – Крещеше русокосата, като едва не шчупи прозорците с налудничевите си викове. Всеки бе застанал на страна, и бе упрял гърба си на нея за да не пречи на викащия звяр, който се канеше да убие Наруто. Само, че той я зяпаше с неразбираеми от ужас очи, и не направи дори една крачка назад.
- Успокойте се, Тцунаде-сама! – Обади се тихото гласче на Шизуне, която бе помощницата на Хокагето.
Лидерката трудно си оправяше настроението, особено ако неудачник като Наруто я дразнеше, но Шизуне имаше коз в ръката. Когато видя, че нищо не може да помогне на Годайме, помощничката извади от чантичката си една бутилка саке, и я подаде, в този момент очите на русокосата (цицореста дама) светнаха, и от нейния страховит и изпълнен с омраза поглед не остана нищо, жълто-кафевите й очи вече бяха придобили такава мекота, сякаш някакви звездички светеха неспирно.
- Така, сега да Ви кажа, защо точно сте тук . – Заговори тя.
- Отивате на мисия, която представлява да се сдобиете с информация за местоположението на Акацки, и повъзможност на Саске. – Всеки се бе окопитил и слушаше с инерес, те знаеха, че в тази мисия трябва да дадат най-доброто от себе си.
- След 30 минути да сте на портите на Коноха. Сега тръгвайте. – Каза жената докато си пиеше сакето.
- Хай! – Отговориха всички, и изчезнаха за да се приготвят. Тцунаде бе притеснена от тази мисия която ги очакваше. Стана, погледна селото през прозореца, и почти шептейки каза:
- Пазете се!
Съобщение
Фенфикът ти се струва познат? Да, защото сме го импортирали от форума! Ако е твое произведение, не се колебай да ни пишеш, за да го прикачим към твоя профил!
