Глава 2Откритието

На другата сутрин Асами се събуди рано. Навън се чуваше тропане. Тя стана и погледна през прозореца над леглото си и видя, че вуйчо си Джун и Рен да работят навън. Тя се протегна и бавно се протегна към телефона си, за да види колко е часът. Когато екранът светна тя се нацупи – беше едва 8:36. Прозя се, след което отиде в тоалетната, за да се измие. Погледна се в огледалото, лицето ѝ беше бяло както винаги, луничките ѝ се отличаваха ясно, русата ѝ коса беше в неопределена форма, определено си личеше, че току-що се е събудила, а пъстрите ѝ очи все още гледаха полузаспало. Тя изми лицето си, след което облече каквито дрехи видя най-отгоре в един от куфарите и слезе да види дали има нещо за закуска. След около минутка Зучи се появи отнякъде, явно се беше събудил преди нея и чакаше закуската си. След като тя и кучето закусиха стабилно реши да види какво правят навън.

Когато излезе двамата изобщо не я забележиха, затова тя се приближи:

- Добро утро. - каза тя през прозявка. Те се обърнаха леко стреснати от неочакваната поява на Асами.

- Добро утро! - отвърнаха в един глас. Но не след дълго те продължиха с работата си, която за Асами беше непонятна, и не и обърнаха никакво внимание. Тя се помота малко из кухнята, после из стаята, но видя, че няма какво да прави, затова реши да излезе и да се поразходи. Излизайки тя взе бухалката и я подпря на рамото си, реши, че е по-добре да я вземе със себе си за всеки случай.

Излезе от къщата и се зачуди накъде да тръгне. Не ѝ се искаше да ходи отново в гората, макар и да беше едва сутрин и слънцето бе изгряло отдавна. Реши да види какво има надолу по хълма където се намираше къщата. Зучи нямаше търпение да излезе на разходка и затова побягна надолу когато видя, че Асами се е запътила натам.

Вървяха известно време, нямаше нищо интересно по пътя, просто храсти, треви и тук-таме скали. Не след дълго иззад скалите и храстите се откри гледка към малко поточе, което водеше до малко езерце, скрито от погледите на хората. Тя реши да се разходи около езерцето. Зучи изобщо не се замисли, а направо скочи вътре, беше горещ ден и Асами разбираше защо го направи, дори ѝ се искаше да го последва, но нямаше как. Докато вървеше забеляза едно дърво, което се отличаваше от другите - беше доста по-голямо и цветовете на листата му бяха розови, а не зелени, като при останалите дървета. Тя реши да се покатери, тъй като дървото се издигаше над останалите. Когато се покачи малко по-нагоре забеляза голяма дупка в кората му и когато надника разбра, че всъщност това беше скривалище. Не можа да се сдържи и реши да влезе и да види какво има. Отвътре имаше заковани дърски, наподобяващи стълба. Когато стигна до дъното разбра, че има малка вратичка в корените на дървото, скрита между храсталаците.

Тя я побутна няколко пъти и най-накрая успя да я отвори. Зучи подскочи, когато видя, че тя се подава оттам, но веднага влезе. Скривалището се намираше някак под земята и можеше да се види, че има няколко стаи. Когато отвори първата видя малко единично дървено легло, не беше кой знае какво, може би някой престъпник се е криел там, за да не го открият. Отвори и втората врата, зад нея се криеше малко помещение с маса и два стола по средата, отново нищо интересно. Без много интерес тя открехна последната врата и не можа да повярва на очите си. Пред нея се разкри огромно помещение, което беше може би библиотека, защото беше пълно с книги, имаше огромни рафтове с книги.

Точно когато влезе в стаята телефонът ѝ звънна, беше вуйчо ѝ.

- Идвай си за обяд, чакаме те. - Каза той и затвори.

Тя реши да се върне по-късно, за да разследва мястото.

Предишна

Едно ново начало

Глава

Следваща

Коментари за глава 2

Elena0618/Jun/2020г. 22:26ч.

Няма ли да го довършиш, ако не защо изобщо го започна? Много ми е интересно какво ще стане по нататък. Надявам се да го довършиш.

Taelliee22/Sep/2019г. 20:59ч.

Много интересна история! Умирам от нетърпение да разбера какво следва нататък... П.п. аз също мнооого харесвам акита и шиба ину😍