Безкрайното лято / The never-ending summer

Безкрайното лято / The never-ending summer

Училището приключва, лятото започва. Това е една история за едно момиче, което ще прекара лятото си далеч от познатото. Ще се запознае с различни хора и не само.

Глава 1
Беше горещ юнски ден. Всъщност беше последният учебен ден. Повечето ученици се радваха, че започва лятната ваканция, но разбира се имаше и изключения, а именно протагонистът в нашата история. Името ѝ беше Асами. Тя беше от малкото, които не искаха да са в лятна ваканция. Тя трябваше да седи цяло лято при вуйчо си в къща в планината, което означаваше, че ще е далеч от всичките  си приятели и най-вероятно без интернет. Не знаеше какво да очаква, защото буквално щеше да седи цяло лято в къща на сред гората. 

Още на следващия ден Асами приготви багажа си, защото следобед трябваше да пътува към къщата на вуйчо си. Тя щеше да вземе със себе си и кучето си Зучини, на кратко Зучи. Беше порода Акита ину, още беше малък, но изключително умен и послушен. След няколко часа приготовления тя беше напълно готова и излезе на прага на къщата си с няколко куфара и раница, чакайки вуйчо си. Не след дълго той се появи и потеглиха.

След около час път Асами усети, че очите ѝ се затварят, в следващия момент тя вече беше заспала. Когато се събуди слънцето вече залязваше, а вуйчо ѝ паркираше пред къщата, която се намираше на един хълм, близо до гората. Тя си нямаше и на идея къде се намира, но не попита вуйчо си.

Асами излезе от колата и изкара Зучи, който махаше с опашка и нямаше търпение да скочи навън. След като вкараха целия багаж вътре, вуйчо ѝ ѝ показа стаята, в която щеше да спи. Беше на последния етаж - таванско помещение, което беше изключително прашно и най-вероятно досега не беше използвано. Те качиха целия багаж и тя се зае да почиства стаята. След малко чу вик от първия етаж:
- Асами, ела да вечеряме. - беше гласът на вуйчо ѝ.

Тя слезе бързо, защото беше гладна, а Зучи прескачаше през две стълби, за да я настигне. Когато влезе в кухнята забеляза, че на масата седи непознат младеж. Беше момче на може 17-18 години, колкото Асами. Тя се зачуди откъде се е появило, защото знаеше, че вуйчо ѝ нямаше деца. Тя седна на стола срещу него и така стояха в тишина докато вуйчо ѝ не дойде.
- Асами, това е момче от градче отвъд гората, което работи за мен. Запознайте се! - плязна с ръце той и сложи храната пред тях.
- Казвам се Асами, а това е кучето ми Зучи. - посочи тя към кучето, което вече ядеше от купичката си, като разхвърляше храна навсякъде около нея. - Приятно ми е. - довърши тя.
- Аз съм Рен, приятно ми е. - каза той някак припряно.

През по-голямата част от вечерята говореше само вуйчото, а те двамата само кимваха, заплеснати от вкусната храна, която беше приготвил. След като приключиха вуйчо и се зае с делата си, а Рен се запъти към входната врата, за да си тръгва.
- Асами, защо не изпратиш Рен, той живее съвсем близо, ще е хубаво да се разходиш и да се запознаеш с местността. - провикна се вуйчото от кухнята. Асами нямаше избор и затова се запъти към вратата. До стената видя бейзболна бухалка и я взе, защото вече се беше стъмнило, а тя се страхуваше. Взе и Зучи, може би за разходка, а по-скоро като пазач, макар, че беше само на 6 месеца.

Тя, Зучи и Рен излязоха и тръгнаха надолу по хълма през гората по една тясна пътечка. Тя държеше бухалката здраво и се озърташе. Беше забравила да вземе фенерче със себе си и единственият източник на светлина беше телефонът ѝ. Рен се обърна към нея:
- Защо ти е бухалка? Не е чак толкова страшно тук, няма диви животни в тази част на гората, а и освен това имаш куче. - Посочи с глава Зучи, който изобщо не обръщаше внимание на тъмнината и тичаше напред-назад.
- Не че ме е страх, просто искам да съм сигурна, че отнякъде няма да изскочи някой или нещо.. - каза тя засрамена, а той само се изсмя тихо, което я изненада. 

Не след дълго те бяха в градчето. Те се спогледаха, след което Рен и помаха за ''чао'' и тръгна надолу по уличките. Асами го изпрати с поглед и се обърна, с леко уплашен поглед към гората. Зучи чакаше, махайки с опашка. Двамата тръгнаха бързо по пътеката, Асами беше нащрек, дори най-малкият шум я стряскаше. След около 10-15 минути се прибраха, вуйчо ѝ вече спеше, затова и тя реши да направи същото. Тя си легна, Зучи скочи на леглото ѝ и затвори очи, след минутка и двамата спяха сладко, без да знаят какво ги очаква оттук нататък.


Глава

1

Моля запознайте се с „Общи условия, Лични данни и Бисквитки“ за да използвате този уебсайт.

Научете повече Разбрах
popping