Глава 6, Безименна

Глава 6, Безименна

Глава 6Разрушено семейство! Pt. 2

Е днес е 12 август и да аз ставам на 14. Честно да си кажа изобщо не ми се празнува след като само преди един ден баща ми ми каза, че вече няма да е с нас. Ама пък кво толкова нали все пак ще си взема подаръка. 
-Беа Честит рожден ден! Знам че не ти до това но.... Заповядай за теб е! 

-Кво е тва? 

Стела ме избута
И ми на шепна *бъди по любезна*.
-Да извинявай Алекс! Благодаря знаеш, предполагам защо съм такава но наистина благодаря. 
-Да, знам но сме с теб и те подкрепяме. 
Каза Алекс. 
-Благодаря ти! 
А впрочем подаръка от Алекс беше лилавото худи което си харесах миналия месец от мола. Да беше страшно мекичко и красиво. 
Беа знам че не е много но искам да ти дам това. 
Стела ми подаде малка кутийка. 
-Но какво е? 
Попитах я. 
-Отвори и ще разбереш. 
-Ъм.. Добре. 
Отвърнах ѝ. 
.
-О боже! Стига беее. 
- Виж знам че е нищо но... 
- Млъкни. 
-Но аз. 
-МЛЪКНИ... СТРАХОТНО Е! 
Подаръка беше специално изработено колие на което пишеше best friend forever. Е да нали не беше тооочно в мой стил но пък беше яко и затова си го сложих. 
-Благодаря ти Стела! 
Отвърнах ѝ а тя ме гледаше с насълзени очи от радост. 

Прибирам се и какво да видя баща му стои с онази Емили в нас със мама а до нея едно момиче видимо на моите години. 
Влязох а баща ми ме посрещна. 
-Беа мила как мина днес ела, седни. 
-Здравей Беа аз ще съм твоята доведена сестра Жанет. Приятно ми е. 
-На мен пък не! Отивам си в стаята чао! 
Тръгнах да се качвам по стълбите.  А и мамо кажи ми когато тези жалки хора си отидат. Моля. 
-Аз. Ами добре. 
-Съжалявам изнервена е. 
-Няма проблем. Ние и без това си тръгнахме. 
-Чао! 
-Чао! 
-Беа скъпа ами те си отидоха. 
-Радвам се защото не ги искам тук. 
-Ами какво мислиш за Жанет. Добро момиче е може би ще си допаднете. 
-Мамо не искам да ѝ чувам името. 
-Но скъпа.. 
-МАМО КАЗАХ ТИ ЧЕ НЕ ЖЕЛАЯ ДА ГОВОРИШ ТЯХ А СЕГА ИСКАМ ДА ОСТАНА САМА. ИЗВИНЯВАЙ. 
-Добре съжалявам. 
Бях много изнервена от появата на новото семейство на баща ми. 
Но все пак не си си заслужаваше да се ядосвам на тази кучка Емили. 
В този момент мама влезе с ръце зад гърба си. 
-Беа скъпа Честит рожден ден! Миличка това е за теб. 
-Какво е? 
-Е сега отвори го. 
-Лелеее мамо това да не би да е албума на 🖤BLΛƆKPIИK💗. 
-Да точно така знам че го искаше. 
-Мамооо благодаря ти. 
Да днес беше шантави ден но се надявам утрешния да е по-хубав. 
. Хора благодаря Ви че четете моя фенфик Радвам се че ви харесва това значи много за мен. Също съжалявам че не бях активна скоро но нали училище и домашни. Така че обещавам да се по активна за нататък. 

Моля запознайте се с „Общи условия, Лични данни и Бисквитки“ за да използвате този уебсайт.

Научете повече Разбрах
popping

Няма връзка с Интернет.

Моля, свържете се към мобилна мрежа, за да използвате портала.

Презареди ⤾