Глава 4Защо си тръгна? Pt. 2

Стоях втрещена. Питах се как е възможно отговорния за цялата суматоха, да е Алекс. 

Нямах идея как да реагирам. 

-Беа........ Беааа...... БЕА!!! 

-Да... Да извинявай Стел слушам те. 

-Та нали след като Алекс ме спря............ Беа трябва да ти кажа нещо преди да продължа. 

-Слушам те! Какво? 

-Беа аз........ Аз.......... Бях влюбена в Алекс но понеже знаех че той ще ме приеме само като приятелка и нищо повече не обмислях да му казвам. 

-Стела защо дори не ми спомена за това? Защо не ми каза? 

-Не знаех как ще реагираш. Какво ще кажеш, или какво ще си помислиш. ............... Притесних се. 

Тя отново заплака. 

-Не недей, не плачи моля те. Недей продължи слушам те. 

-След като той ме спря аз го погледнах в очите, а той ме попита:какво ме притеснява, защо се държа отдръпнато, и какво ми има. 

-Аз просто му извиках "ОБИЧАМ ТЕ АЛЕКС".

-Той буквално замръзна явно не знаеше какво да каже, или направи. 

И накрая просто извика " СТЕЛА КАКВО ОЗНАЧАВА ТОВА НЕ БИХ МОГЪЛ ДА ТЕ ОБИЧАМ ПОВЕЧЕ ОТ ТОВА ТИ СИ МИ САМО ПРИЯТЕЛКА НИЩО ПОВЕЧЕ. МАХНИ СЕ ОТ ТУК. 

-Стоях и накрая просто избягах. Това е историята заради него аз съм в това състояние, заради него аз  не съм добре, той е причината щом не можеше да ме обича защо поне не го каза нормално? 

-Стела трябва да сторя нещо. 

Гушнах я и станах за да изляза. 

-Къде? Беа? Какво стана? Защо толкова рязко стана? 

-Казах ти Стела ше свърша една работа искам утре да си на училище.Гледай да се наспиш и да си добре от починала и хапни нещо. Ясно!!! 

- Д.. Да. Ясно. 

Просто не знаех какво да кажа на Алекс но мислех сериозно да му се скарам.  

-АЛЕЕЕЕКС

-Какво стана Беа защо си ядосана. 

-ВЕДНАГА АМА ВЕДНАГА ДА ИЗЛИЗАШ ВЕДНАГАААА. 

-Добре де добре идвам. 

-Какво става? 

-КАК СИ МОГЪЛ ДА КАЖЕШ ТОВА НА СТЕЛА. 

ЗАЩО? НЕ ТЕ ЛИ Е СРАМ? ЗНАЕШ ЛИ НА КАКВО ПРИЛИЧА? НЕ СИ Я ВИЖДАЛ ЦЯЛАТА Е ПОЧЕРВЕНЯЛА ОТ ПЛАЧ. НЕ Е ЯЛА ОТ ПОЧТИ СЕДМИЦА. НЕ Е ИЗЛИЗАЛА ОТ СТАЯТА СИ. 

ЗАПОЧНАХ ДА ПЛАЧА ТОЙ МЕ ПРЕГЪРНА. НО АЗ ГО ОТБЛЪСНАХ. 

-Беа съжалявам аз обещавам утре да ѝ се извиня обещавам да направя всичко възможно да ми прости. 

-Надявам се защото изглежда много зле. Обърнах се и си тръгнах. 

*Скъпо дневниче днес бях при Стела тя изглеждаше много зле но Алекс обеща да ѝ се извини надявам се да спази обещанието си защото не искам да виждам Стела пак така*

*В училище* 

-Стела ти дойде! 

-Разбира се обещах ти го Беа. 

-Стел..... 

-Алекс

-Стела моля те прости ми, аз не трябваше да ти наговарям тези неща, знам че каквото и да кажа ще е малко, знам че колкото и да се извинявам най-вероятно няма да ми простиш колкото и да се надявам, не искам да се разделяме ако искаш нещо кажи, ще направя каквото и да е моля те само не плачи пак моля те, не спирай да ядеш или да спиш моля те недей, не и заради мен моля те. 

-Алекс аз... 

-Стела съжалявам. 

-Спокойно Алекс прощавам ти, ти си ми приятел няма да страдам заради това. 

-Сериозно ли? 

-Да абсолютно! 

Просто стоях бях учудена, че толкова бързо се сдобриха. 

Но не знаех че, на следващия ден ще видя най Близкия си човек за последно.