Глава 3, Безименна

Глава 3, Безименна

Глава 3Защо си тръгна?

*Скъпо дневниче* Минаха около две седмици откакто Стела говори последно с мен и Алекс. Чудя се защо така внезапно спря да общува с нас? Та ние нищо не сме ѝ казали или направили. Защо се държи така? 




*В училище* 
Днес започваше последната седмица от училище и после идваше лятната ваканция наоколо не виждах Стела дали нещо се е случило? 
-Беа здрасти! 
-Оу здрасти Мони какво става? 
-Ами аз исках да те питам дали си говорила скоро със кака? 
Мони беше по-малката сестра на Стела тя беше много мило дете беше с 2 години по-малка от нея. 
-Ами съжалявам Мони но Стел не ми отговаря на повикванията нито на съобщенията не общува нито, с мен ,нито с Алекс. Нямам идея какво ѝ е. 
Надявах се ти да знаеш но уви. 
-Беа имам чувството, че нещо с кака не е наред почти не излиза от стаята си, не можем да я накараме и залък да хапне, не иска да говори с мен а по принцип бяхме неразделни. Беа страх ме е! 
-Мони спокойно ще разбера какво се случва днес ще дойда у вас. 
-Добре благодаря ти! 

-Алекс какво става? 
-Нищо при теб? А някакви вести от Стел
-Не няма. За съжаление. Но днес ще ходя у тях ако искаш да-
-Не не ми се идва. Аз мисля че съм причината да не иска да говорим. 
-Но защо какво си направил? 
-Не е важно! 
Личеше си че е притеснен но  не посмях да го попитам. 
След училище с Мони направо тръгнахме към тях. 



Стигнахме и веднага влязохме и се качихме на горния етаж за да отидем при Стел. 
Аз веднага почуках и без да изчакам отговор влязох в стаята. 
Видях Стела тя беше надраскала стаята си с черен спрей, всички наши снимки бяха скъсани и хвърлени в коша, мангата която ѝ дадох също беше в коша, когато погледнах нея тя...... Цялата беше облечена в черно свита на кълбо в леглото си и плачеше. Аз просто онемях дори не знаех какво да кажа. А и в такива моменти изобщо не ти идва на ум какво да направиш. 
Просто стоях когато от края на леглото където беше се свила Стел се чу... 
-Защо си тук Беатрис? МАХАЙ СЕ. 
Тя изкрещя до толкова че чак ме изплаши след което продължи да говори през сълзи. 
-Беа аз не съм на себе си не виждаш ли? 
Все още стоях сълзи се стичаха по лицето ми. 
-Защо не говориш знам че си ти само ти използваш този парфюм. 
-С... Стела какво ти е защо изглеждаш така? Какво се е случило? 
-Сякаш не знаеш Беатрис не се преструвай. 
Аз наистина не знаех. 
Тогава през ума ми минаха мисли: Със Алекс и Стела се познавахме от деца те бяха моето семейство никога не сме се разделяли, аз не бях свикнала да я виждам такава. 
-Беа ако ти се слуша остани но само ти. 
-Разбира се че ще остана! Заявих строго през сълзи. 
Мони излезе и затвори. 
-Беа 
Стела се надигна и видях почервенелите ѝ от плач очи
-Аз се превърнах в това заради Алекс! Тя каза нещо на което доста трудно бих повярвала
-Но как? Защо? Разкажи ми моля те! 
-Когато ни подари мангите нали аз си тръгнах. 
-Да да и какво стана. 
-Ти като че ли вече знаеше че нещо ме мъчи. 
Та след като си тръгнах Алекс дойде след мен настигна ме и ме попита какво ми е. 
До тук историята не отиваше на зле но само след секунда щях да чуя нещо което щеше да ме шокира...............   

Моля запознайте се с „Общи условия, Лични данни и Бисквитки“ за да използвате този уебсайт.

Научете повече Разбрах
popping

Няма връзка с Интернет.

Моля, свържете се към мобилна мрежа, за да използвате портала.

Презареди ⤾