Безименна
Безименна
История не едно момиче, история пълна с тъга , любов, щастие, раздели, събирания, отчаяния, успехи и провали
5
0
Глава 1
Беше рано сутринта в петък.
Просто хладен ден
-Оооф трябва да ставам за шибаното даскало писна ми.
-Стига де днес е петък последният ден от седмицата хайде ставам че ще закъснееш-каза мама.
Е така де реших се да стана най-после, но днес първият ми час беше химия ненавиждам учителката си. Ооо да тя е истинско чудовище но нищо краят на 7ми клас е ще издържа някакси.
-БЕЕЕЕЕЕААААААА ХАЙДЕ ПО-БЪРЗО БЕ МОМИЧЕ.
Чух от първия етаж и веднага станах да се облека и оправя косата си да това беше мама тя не обича да се мотая постоянно в стаята си и да я карам да чака. Но какво да направя обожавам стаята си тя е моят дом. Е Облякох се и слязох долу при мама.
-Добро утро маменце нали знаеш коооолко много те обичам.... Разбира се тя вече знаеше че ще я моля за нещо
-Знам ги тези мили очички Беатрис за какво пак ще ме молиш?
-Ами такова мамо...... Аз нали знаеш..... Че много обичам анимета.... Ииии
-Беа давай направо просто хайде какво искаш пак
*
*
*
*
-Мамо преди няколко дни излезе новата манга на ,,Наруто,, та аз искам я моля! Просто знаех че ще ми я вземе.
-Ох добре какво да те правя поръчвай я хайде но не забравяй че баща ти още не се е върнал от командировка и нямаме излишни пари за харчене а и без това все още не ги е пратил.
-Да, да добре споко! Хайде мамо байй тръгвам.
-Чао Беа до по-късно.
*В училище*
Мразех училище по-принцип не бях от типа момичета които се обличат цветно даже напротив обличах се твърде мрачно за годините си а точно днес беше "черен петък", което означаваше, че ще съм с възможно най черните дрехи е все пак беше зима. Бях с черно hoodie с надпис f#ck you и черни скъсани дънки с тънък мрежест чорапогащник. Ооо да обичах меко казано ОБОЖАВАХ бижута и затова имах поне 6 или 7 пръстена и няколко гердана плюс чоукър със шипове като гримове не носех нещо специално а само спирала и очна линия. Нещото което мразех най-много бяха съучениците ми нямах много приятели, всъщност кой лъжа бяха само двама Алекс и Стела те бяха нещото което ме караше да идвам сутрин в тази мизерна дупка....................