Информация

Проблемът с входа през Facebook е отстранен! Ако някой продължава да изпитва проблеми, молим да се свърже с нас!

Без теб

Без теб

Няколко години след великата нинджа война Сакура Учиха е създала своя собствена болница за лечение на деца. Двете с дъщеря ѝ - Сарада Учиха живеят в Коноха, но липсата на Саске Учиха е най-големият проблем за семейството...

Глава 1

  Сакура прекара още една нощ в болницата. Беше забравила от колко време е там, но това, което наистина искаше бе гореща вана и да види дъщеря си. Всъщност, не си спомняше кога за последно я видя. „ Почти забравих лицето на Сарада“ – помисли си тя. Нямаше да я види и тази вечер. Сакура отвори прозореца на болничния коридор и пое дълбоко въздух. „Какво ли прави Сарада? Дали всичко при нея е наред? Ами Саске? “ Тя си спомни последния път когато го видя. Беше в деня, в който Сарада отиде на мисия с дъщерята на Чоджи – Чоу-чоу, за да търсят истинския ѝ баща. След това се прибраха заедно - тя, Сарада и Саске. В онзи момент Сакура почувства, че са истинско семейство, но това бе за кратко. Прекалено кратко. След този ден тя не видя повече съпруга си. За един момент Сакура се почувства изключително самотна. Бе свикнала отдавна с отсъствието на своя любим, но все си напомняше, че той трябва да пътува по света за благополучието на цялото село. Още една глътка свеж нощен въздух и тя се сети за семейството на Наруто. През повечето време те също не бяха заедно и причината бе в задълженията като хокаге на Наруто, но поне си беше у дома, в Коноха. Сакура въздъхна и затвори прозореца. Поде към своя офис, когато чу вика на Шизуне:

-Сакура, Сакура… -тя спря и се обърна.

-Какво се е случило, Шизуне-сан?

-Сакура…трябва да ти кажа нещо!

-Какво не е наред?

-Синът на Наруто – Боруто не се чувства добре. Има висока температура и стомашни болки.

-Какво? Боруто? …Добре, Шизуне-сан, моля ви, отведете го в кабинета ми. Веднага ще го прегледам.

Шизуне остави Сакура сама. „Хмм..стомашни болки и температура? Може би е хванал някакъв вирус. Ще видим!“ –каза си сама на себе си и продължи към своя кабинет.

-Е, Боруто, не мисля, че има за какво да се притесняваш. Нищо сериозно. Мисля, че просто си ял суров картоф. Права ли съм?

Синът на Седмия се изчерви и погледът му се измести към майка му. Хината бе особено разтревожена.

-Сакура-сан, откъде знаете това? –попита русокоското. Сакура започна да се смее – Какво ви е толкова смешно?

-Боруто, обзалагам се, че утре имаш тест в нинджа академията, а на теб не ти се ходи. Затова си решил да измамиш като изядеш суров картоф. Така ли е?

-По дяволите, Сакура-сан, вие сте като разследваш полицай! – отвърна малчугана и отново впери поглед в Хината. Тя не се забавляваше изобщо. Синът ѝ ѝ докарваше чести главоболия и затова реши да го сплаши като активира своя бякуган.

„Май някой днес ще си има проблеми“ – засмя се Сакура.

   След като семейство Узумаки напусна кабинета, настроението ѝ отиде по дяволите. Тя си припомни думите на сина на Наруто „като разследващ полицай“ . Може би, ако Учиха клана бяха все още живи, съпругът ѝ щеше да е част от полицейските части на селото и нямаше да се налага да отсъства толкова дълго. За момент си помисли, че „може би“ е най-опасната дума. Не защото тя сама по себе си е такава, а защото в нея крием най-дълбоките си и съкровени желания. Сакура погледна към нощното небе и забеляза милионите междукащи светлинки. „Звездите никога не са били толкова красиви, колкото тази нощ…Искаше ми се да бъда с теб, Саске-кун, и заедно да пътуваме по света с нашата дъщеря.“ След това заспа дълбоко и непробудно.

Моля запознайте се с „Общи условия, Лични данни и Бисквитки“ за да използвате този уебсайт.

Научете повече Разбрах
popping