Глава 4

Беше обичаен летен ден. Часът беше 2 наобяд и беше адска жега. На земята едвам се дишаше, затова пък високо в небето беше приятно. Особено когато си на голяма бяла птица с мъжа на мечтите си. Точно това правеше Клара. Тя беше на около половин километър от земята, но това въобще не я притесняваше. Тя се беше облегнала на гърдите на Дейдара и се наслаждаваше на вятъра. Той я беше прегърнал и се чудеше защо това момиче избра него. Та тя можеше да има всеки един мъж на Земята, а и не само. Момента беше развален от вика на един оранжевокос човек, с много пиърсинги по лицето си:
- Слизайте от там! Веднага!!!
Клара погледна надолу, изплези се и пак се загледа в небето. Мъжът, който ги викаше и без това беше ядосан, но след като видя, че не му обърнаха никакво внимание, той реши сам да ги свали, използвайки Шинро Тенсей. С тази техника той се отблъсва от земята както се отблъскват противоположните полюси на магнити. Когато стигна на 100 метра от тях, той чу как Клара пее:
- Сладкопойна чучулига,/Над полето се издига,/И с разперени крилца,/Пее: „Ще ви убия“.
Пейн избухна в неудържим смях и полетя обратно към земята, тъй като забрави да си поддържа техниката за „летене“. Дейдара гледаше като пукел, а Клара се заливаше от смях. Долу другата част от „злата“ организация Акатски гледаха като гръмнати, все още неосъзнаващи какво се случва, но щом крушката светна, всички, дори и Итачи, избухнаха в неудържим смях. Пейн летеше към земята с бясна скорост. 100м, 90м, 80м, 70м, 60м, 50м, 40м, 30м... Чак на 25м мъжът осъзна, че ако не направи нещо ще се сбогува със слънцето. Той от ново направи своята техника и се спря на 10см от земята. Конан въздъхна облекчено, а всички останали продължаваха да се хилят