Глава 2, Akatsuki

Глава 2, Akatsuki

Глава 2

Беше стравнително нормален ден в базата на акатски. Естествено при тях всеки един ден си беше живо шоу, само че нямаше кой да види това. Всеки се занимаваше с нещо.
- Ма*ка му де е*ба! Пак ни биха и то заради теб нещастник такъв! –ревеше Хидан
- Ти кой ще обиждаш, бе?! Следващата битка, при която ти отсекат главата, ще си я носиш под мишница до базата! –не му остана длъжен Какузу.
- Млъкнете и играйте! –заповяда Пейн, но понеже съотборниците не му обърнаха внимание се намеси Итачи:
- Затваряйте си устите и играйте! Че ще земете да ме видите наистина ядосан.
След тези изключително незаплашителни думи в хола настана тишина. Чудите се какви бяха тези крясъци. Ами, нищо особено! Просто Хидан, Какузу, Пейн и Итачи играеха белот и както можете да се досетите Хидан и Какузу пак бяха загубили. Всеки път щом Пейн и Итачи са в един отбор тези срещу тях губят. Причината е много проста. Пейн използва две от своите личности, за да гледа картите на противниците си, а Итачи използва новоизмисленото си джутсу, за да прочете мислите на Пейн. Яко, нали?! Така... Сега да навестим Дейдара, който беше в банята от два часа. Питате се защо. Ами щеше да излиза с момиче за първи път през живота си... Просто всички предишни срещи са били все с момчета и сега бедничкото същество не знаеше как да се нагласи, за да изглежда по-мъжествено. От банята от време на време се чуваше
- Ма*ка му! Това не трябваше да е така!
Или:
- Дяволите да го вземат! Пак ли не става?!
Сега опитайте да се сетите кой беше в банята при него... Ха! Знаех си, че не можете! Там беше духчето на Сасори, което се възмущаваше на тъпотата на бившия си партниор:
- И аз работех с него! –хваща се за главата –Боже, боже, боже!
През това време Тоби, или по-точно да кажем Мадара, беше взел всичките дрехи на Конан. Когато тя се събуди, претърси цялата си стая и стаята на Пейн, но не откри нищо. След около десет минути прекарани в размисли момичето извика с цяло гърло:
- Тобиииииии... Ще те убия! Само да ми паднеш!
Всички в къщата изтръпнаха. Не беше добре да ядосваш Конан. Също както и да й пречиш да пребие човека, на който е ядосана. Всички знаеха какво ще стане, но подължиха със заниманията си, за да не изядат боя вместо Тоби. Конан влетя в стаята на Тоби, като трясна врата след себе си:
- Щом искаш да съм без дрехи, добре. Така ще играем, но после да не се опклакваш.
Тоби, който седеше на леглото си, свали маската си и се превърна в Мадара:
- Уууууу...Разтреперих се!
Това преля чашата. Момичето се хвърли към него и разкъсвайки дрехите му, както хищник разкъсва плячката си, го повали на леглото, озовавайки се върху него.
- Ще се научиш да ме уважаваш!
Конан го целуна толкова страстно, че на Мадара му се зави свят. Мъжът тъкмо си помисли, че това е щастливия му ден, когато се чу изщтракване и момичето върху него се ухили злобно. Конан завъртя Мадара по гръб и чак тогава той разбра какво се беше случило. Момичето му беше сложило белезници, които бяха здраво завързани за рамката на леглото. На лицето му се изписа ужас. Тези белезници бяха измислени от Конана и само тя можеше да ги маха и слага. Това означаваше, че той щеше да седи завързан, докато тя не реши да го пусне, а това не беше добре за него. Момичето изчезна за момент... Като се върна носеше в ръцете си камшик, а на лицето й беше изписана садистична усмивка в стил Учиха. Конан замахна и го удаи веднъж –Мадара се сдържа и не извика, втори път –той пак не извика, трети път –тихо изохкване, четвърти път –малко по-силно изохкване, пети път –тих вик, шести път –цялата къща се разтресе от вика на Мадара, седми път –още по силен вик, осми път –няколко стъкла се изпочупиха, девети път –прозорците на стаята се напукват, десети път –стаята на Мадара остава без прозорци. Момичето реши, че това му е достатъчно. Нави камшика си и излезе. След около 5 минути се върна със шишенце йод и памук в ръка. Тя седна на леглото до него и докато промиваше раните му го попита:
- И научи ли си урока?
Мъжът не можеше дори да си отвори устата от болка.
- Ще приема това за ДА.
Като свърши с помиването момичето го развърза и излезна усмихната от стаята.
Съобщение

Фенфикът ти се струва познат? Да, защото сме го импортирали от форума! Ако е твое произведение, не се колебай да ни пишеш, за да го прикачим към твоя профил!

Моля запознайте се с „Общи условия, Лични данни и Бисквитки“ за да използвате този уебсайт.

Научете повече Разбрах
popping

Няма връзка с Интернет.

Моля, свържете се към мобилна мрежа, за да използвате портала.

Презареди ⤾