A Ripple in the Pond

Сакура Харуно, капитан на АНБУ, отбор 3, стоеше на пръсти на един клон. Тя беше на около 15 метра от земята, но това изглежда не я притесняваше. На пръв поглед, би било трудно да се сетиш, че тази закоравяла куноичи, преди време е била наивно малко момиченце. Котешка маска на АНБУ покриваше лицето й. Новопридобитите извивки на тялото й си личаха под традиционните дрехи на АНБУ, въпреки черната мантия с качулка, която я покриваше. Мечът й, стандартен за всяко АНБУ, висеше напряко на гърба й, както обикновено. Завъртяната татуйровка, която всеки АНБУ имаше, беше на рамото й. Лентата й, както и маската й, бяха гравирани със символа на Коноха. Единственото нещо, по което можеха да я разпознаят беше малкия, блуждаещ кичур, подаващ се изпод мантията й. Ярко розов. Сакура понякога проклинаше косата си. Все пак беше доста разпознаваема.
Тя вече беше на 18. След като Наруто и Джирая си тръгнаха, обещавайки, че ще се върнат със Саске, Сакура беше изпаднала в депресия. Тя беше спряла да излиза навън с приятелките си Ино, Хината и Тен Тен. Беше започнала да тренира в свободното си време само за да разкара мислите за Наруто и Саске от ума си. Какво можеше да се случва? Биеха ли се срещу Орочимару? Какво беше направил той на Саске? Беше ли превзел тялото му? Тя не исакаше да мисли за тези неща, затова тренираше.
Тренировките й се бяха отплатили. Тя се беше издигнала в ранговете много бързо. Тя се усмихна леко при мисълта за това какво ли биха си помислили съотборниците й когато я видеха. Слабо малко кунойчи, глупости. Нефритените очи на Сакура омекнаха и се натъжиха, когато тя леко въздъхна. Какво би станало ако Наруто и Саске никога не се върнат? Тя се опитваше да си втълпи, че такова нещо е възможно. Шинобита умираха на мисии постоянно. Тя се опитваше да си го втълпи, опитвайки се да стане по-силна, за да може... Може би да оцелее когато новината достигне до нея. Тя трябваше да въде способна да продължи, а не да се затвори в себе си както стана след заминаването на Наруто.
- Харуно-сан, да не би да те хванах да мечтаеш? -леко саркастичния, почти монотонен глас попита когато още един АНБУ се приземи до нея. Сакура се обърна към другото АНБУ с малка усмивка, която се изгуби зад маската й. Дълги, кафеви кичури се спускаха право по гърба му. Зад АНБУ маската, с форма на маймунско лице, две бели очи я гледаха развеселено. Тя почти виждаше как се подсмихва.
Неджи Хюга също беше лидер на отбор АНБУ-та, на отбор 2. Заедно с нея и Шикамару (който беше лидер на отбор 1) той беше едно от най-силните шинобита останали в Коноха. Беше странно как двама толкова различни човека можеха да станат толкова близки приятели. Сакура и Неджи се бяха сближили много след заминаването на Наруто. Той я беше видял да тренира и много грубо й беше обяснил грешките й. Това я беше засрамило. Всичко започна, когато тя изведнъж призова гол охлюв, който падна върху него (джутсу, което беше научила от Тсунаде). Той я беше научил на няколко добри техники, които й идваха в полза.
Саркастичното му поведение беше просто знак, че го е грижа, но тя разбра за това по-късно. Той винаги я наричаше с фамилното й име, което беше малко досадно (понякога дори приятно).
- Успешно ли завърши мисията си, Неджи-сан? -попита Сакура.
- Да, както винаги. -беше любезният му отговор.
- Леле, не си ли малко самоуверен? -подразни го момичето. -Може би, трябва да се обзаложим за това?
- Оооо? -тя почти усещаше усмивката му, когато той повдигна вежда, а очите му се присвиха предизвикателно.
-Залагам, че ще се провалиш на следващата си мисия Неджи-сан. Ако аз спечеля, ще поканиш Йоко-сан на среща. -Йоко беше джунин от селото скрито в пясъка, изпълняваща длъжността на посланик на новото Казекаге, Гаара. Сакура знаеше, че Йоко харесва Неджи.
-Добре. Но когато аз победя... -Неджи се замисли за малко.
-Толкова ли си сигурен?
-Напълно. -отговори Неджи убедено. -Тогава ТИ~ -той беше прекъснат от още един АНБУ с маска на орел, който се появи пред тях.
-Тсунаде има мисия за теб, Сакура. -Шикамару се ухили, подавайки й свитък. Сакура го отвори, прочитайки го набързо.
-Разбрано. -Сакура се обърна към двамата. -Трябва да отида да събера отбора ми. Ще се видим след няколко часа, може би ден. Няма да отнеме много време. О, и не забравяй облога ни, Неджи-сан. Може би Шикамару също ще реши да участва! -тя се поклани преди да изчезне.
-Какъв облог? -попита Шикамару заинтригувано.
-Хн. -Неджи изсумтя, тръгвайки към Коноха. Шикамару го последва. Шикамару повдигна вежда, но не каза нищо преди да стигнат до главната порта на Коноха.
-Разбирам.
Неджи и Шикамару вдигнаха маските си.
-О? -Неджи присви очи. Шикамару се усмихна леко, поставяйки ръце в джобовете си докато вървяха към офиса на Хокагето. Очите на Неджи не се разшириха докато гледаше гърба на Шикамару, дори се присвиха още повече. Какво за бога си беше помислил? Със сигурност не би успял да разбере...? Неджи спря, когато стигнаха вратата. Не, сигурно Шикамару беше заподозрял нещо.
-Гаара-доно е пратил съобщение за Тсунаде-доно преди няколко дни. Не съм чул съобщението, но ме изпратиха да доведа теб и да дам на Сакура нейното съобщение. Нека разберам за какво е ставало въпрос. -Шикамару се ухили когато почука на вратата.
-Влез. -отекна гласът на Тсунаде. Шикамару отвори вратата и влезе, следван от Неджи.

От автора: Това е български превод на фенфик