A different story...

-Приятно ми е да се запознаем. - каза момичето като се поклони леко напред. Всички погледи бяха втренчени в нея. Леми Кай беше 16-годишно момиче, преместило се от малко селце наречено Саван. Косата й беше доста необичайна - снежно бяла, дълга до кръста, стърчащя в ляво и в дясно. Очите й бяха сиви. Тялото й беше перфектно. Плосък корем, слаби, но не много, ръце и крака. Гърдите й не бяха нито много големи, нито много малки. Сега Леми беше изправена пред новия си клас и всички гледаха само нея.
- Можеш да седнеш до Атихи. - каза учителката и посочи последния чин до прозореца. Леми се запъти натам през чиновете и дори не погледна момчето, когато седна. Целия час тя гледаше облаците през прозореца и от време на време се захващаше да брои прелитащите птици. Когато звънеца би Леми все още продължаваше да гледа навън докато един глас не я извади от транса й.
-Хей, новата. - провикна се в ухото й момчето, стоящо до нея. - Как се казваш. - ухили се то. Леми бавно обърна главата си към него и го погледна. Косата му беше катранено черна, малко по-дълга от обичайната дължина, стърчаща във всички посоки. Явно никой не беше научил момчето как се използва гребен. Очите му бяха сиви. Абсолютно същите като нейните... това доста учуди момичето.
-Леми Кай. - отговори незаинтересовано на въпроса му тя.
-Аз съм Атихи Шейм. - каза все така ухилено момчето и й подаде ръка. Леми я погледна и пак премести погледа си навън.
-Никой не те е питал. - каза тя и затвори очи. В следващия момент се намери паднала на земята. Целия клас стоеше мълчаливо и гледаше сцената, а Атихи я гледаше гневно. Никое момиче не му беше говорило така. Та той беше най-известното момче в цялото училище, по дяволите. Леми присви очи и се изправи като поупъна малко ризата си. Тя затвори очи и каза с тих заплашителен тон:
-Никога повече не го прави.
-И кой ще ме спре? - каза самодоволно Атихи и понече пак да я бутне. За негова изненада обаче Леми за част от секундата се наведе и го удари с такава сила, че той едва не полетя назад. Момчето погледна с шок сивоокото момиче пред него и се изправи на краката си.
-По дяволите. - просъска тихо той и засили ръката си срещу лицето на момичето. Леми блокира удара му. Тя вдигна ръката си и хвана неговата на сантиметри от лицето си.
-Не искаш да го правиш. - каза тя със същия тих и заплашителен тон. Тя стисна юмрука му с ръката си и вътрешно се усмихна на болката, която за момент премина през лицето на момчето.
-Има ли проблем? - гласът на учителката накара всички да излязат от "транса си" и да седнат по местата си.
-Не... никакъв. - каза Леми и пусна ръката на Атихи, след което седна на мястото си. Момчето я последва и просъска тихо, така че само тя да го чуе:
-Още не сме свършили. - Леми загледа облаците и каза също толкова тихо, но вече съвсем спокойно.
-Ще съжаляваш, че сме започнали. - така премина целия ден. Никой не посмя да се приближи до последния чин в междучасията, защото се страхуваха тези двамата да не се збият пак. Когато и последния час свърши Леми набута тетрадката в раницата си и се запъти към вратата. Атихи опъна крака си в опит да я спъне, но тя дори без да поглежда, отскочи леко от земята и избегна падането. Ядът на Атихи се усещаше от километри. Доволна от себе си Леми се запъти към апартамента си.