29 Oct

Шинтоизъм - Светът на Ками

Шинтоизъм - Светът на Ками

Според данните, с които разполага съвременната наука, терминът шинто е споменат за първи път на две места в разказите за деянията на императорите Йомей и Котоку, поместени в летописа Нихоншьоки (Нихонги) от началото на XIII век. И на двете места шинто се появява заедно с термина бунно (законът на Буда). В разказа за деянията на император Йомей например се казва, че той е почитал шинто и вярвал в закона (учението) на Буда. За да разграничат учението за собствените си божества (ками) от будизма, японците заемат от китайски език йероглифното съчетание 神道, което в съвременния японски език се произнася като шинтоо с ударение на първата сричка и в буквален превод означава "пътят на ками".

Шинтоизмът трудно може да бъде описан адекватно в термините на европейските представи за вяра и религия, тъй като в него японците виждат естествения и хармоничен ред на всичко съществуващо от незапомнени времена. Te виждат пътя, който трябва да следва всеки един от тях. Шинтоизмът е не просто религия, а парадигма на японската духовност. Почитането на ками и предците, участието в ритуалите и спазването на обичаите, свързани с шинтоизма, се възприемат като нещо, произтичащо от естествения ред на нещата, а не като религиозна вяра. В известен смисъл може да се каже, че японците живеят в света на ками и заедно с тях. Докато в християнството се смята, че Бог създава човека по свой образ и подобие, според шинтоизма както самите японци, така и островите, обитавани от тях, са богородени.Прародителите на хората са ками и самите хора стават ками след смъртта си. Ето защо отношенията между ками и хората в шинтоизма са принципно различни от отношението Бог-човек в християнството. Идеята за пряка съпричастност със сакралното има изключително важно значение за духовното самосъзнание на японците и за японския етос в частност.


Форми на шинтоизма

Шинто съдържа множество елементи, породени от неразривната му връзка с националните институти, от една страна  и с народните вярвания, от друга. Появата на различни школи и направления несъмнено е стимулирана и от будизма, тъй като будистите предлагат множество теории, за да хармонизират собствените си доктрини с местните култове и вярвания. Някои направления в шинто пък възникват в резултат на големи социални промени, каквато е например реставрацията на Мейджи през 1868г.

Обикновено се разглеждат следните форми на шинтоизма:

  1. Храмов шинтоизъм
  2. Шинтоизъм на императорския двор
  3. Държавен шинтоизъм
  4. Народен шинтоизъм
  5. Сектантски шинтоизъм


Най-древният и разпространен вид религиозна практика  в шинтоизма е т.нар. храмов шинтoизъм (динджя шинто). Смята се, че шинтоистките храмове се изграждат от незапомнени времена, още преди началото на японската държавност.

Под шинтоизъм на императорския двор (коошицу шинто) се разбират религиозните церемонии, които се провеждат в трите храма (светилища), разположени на територията на императорския дворец. Централното светилище се нарича Кашико докоро и в него се съхранява копие на свещеното огледало, символизиращо духа на Аматерасу, върховна богиня в шинтоисткия пантеон. Оригиналът се намира във вътрешното светилище (найку) на храмовия комплекс в Исе. Западно от Кашико докоро е светилището Коориеден, в което са намерили покой душите на предишните императори. В източната част на комплекса се намира светилището Шинден, посветено на всички ками.

Държавният шинтоизъм (кокка шинто) е религиозна политика, формирана през Мейджи и отменена от окупационните власти през 1945г. Самият термин е неологизъм, създаден след окупацията на страната. Същността на държавния шинтоизъм е в отделяне на шинто от будизма (шинбуцу бунри), реорганизиране на храмовия шинтоизъм под контрола на императорския двор и превръщането му в държавна  религия. Краят на държавния  шинтоизъм идва с поражението на Япония във Втората световна война и нейната окупация от съюзническите войски.

Под народен шинтоизъм (миндзоку шинто) се разбира съвкупност от религиозни представи, обичаи и традиции, които съвпадат само частично с храмовия шинтоизъм. Много автори смятат, че в случая с народния шинтоизъм може да се говори по-скоро за фолклорна традиция, повлияна на по-късен етап от будизма и конфуцианството.


Извори за ранния шинтоизъм

Тъй като не съществува общоприета периодизация на историята на шинтоизма, терминът "ранен шинтоизъм" е условен. Тук ще посочим само някои ориентири, даващи представа за динамиката на религиозните процеси:

  1. Праистория (до приемането на будизма през 538г.)
  2. Първи синкретични теории на базата на будизма (от 538г. до 9в.)
  3. Доминиране на будизма (9 – 13в.)
  4. Доминиране на неоконфуцианството (от 1600 до 1868г.)
  5. Доминиране на държавния шинтоизъм (от 1868 до 1945г.)
  6. Религиозен плурализъм (от 1945г. до днес).


За  най-ранната история на шинто съдим по археологически артефакти, повечето от които са открити в надгробните могили от периода Кофун. Погребение в такава могила е описано в китайската династийна хроника Летописи за Уей, като особено внимание е отделено на ритуала за пречистване след него. В хрониката се разказва за японско царство Яматай, начело с девственицата на име Химико (или Химеко), която притежавала чудодейна сила.

Първите надгробни могили, които дават и названието на периода Кофун се появяват в северната част на остров Кюшю през 3 век. А през 4 век започва тяхното изграждане и в равнината Нара на остров Хоншю. Предполага се, че през Кофун хоризонталната картина на света, в която Страната на мъртвите (Йоми но куни) е разположена отвъд морето, е заменена с вертикалната космология, според която Страната на мъртвите се намира под земята. Нейната противоположност е Висока небесна равнина (Таками но хара), обиталище на небесните ками. Между двете се намира Страната на тръстиковите равнини (Ашихара но нака цу куни), т.е Япония. В нея живеят хората и земните ками. Устройството на някои надгробни могили възпроизвежда представите за строежа на мирозданието – кръгло небе над квадратна земя и светът на мъртвите под тях. Могилите се ограждали с ров, а по склоновете им се подреждали камъни и теракотени фигури. Сред най-интересните находки в надгробните могили са фигурите на хора, животни, жилища и предмети от бита, известни под името ханива. Някои ханива изобразяват шинтоистки светилища.

Основен източник за ранните форми на шинтоизма са двата митологично-исторически летописа Коджики и Нихоншьоки (Нихонги). Те са съставени  в началото на 8 век и често се обединяват под общото название хрониките на Кики. Най-старият запазен препис на Коджики е Книгата от Шинпукуджи, наречена така по името на храма в Нагоя, където се съхранява. Датиран е от 1371-1372г. Текстът има ярко изразена  идеологическа насоченост – да се легитимира божественият произход на японските императори, а изложението е под формата на разказ за появата на боговете и за техните деяния, раждането на японските острови, възкачването на престола през 660г.пр.Хр. на основателя на Япония - Джинму Тенно, който е потомък на Аматерасу.

Осем години след Коджики се появява нова историческа хроника – Нихоншьоки, известна  и под съкратеното име Нихонги (букв. Японски хроники). И двата летописа легитимират мита за божествения произход на императорите, но докато Коджики е изцяло ориентиран към проблемите на шинтоизма, в Нихонги стремежът е да се обхванат по-широк кръг проблеми, като значително мястно се отделя и на будизма.


Ками и космология

Централно място в шинтоизма заема понятието ками (神 букв. божество, дух) – едно от най-трудните за тълкуване понятия, не само в шинто, но и в цялата японска култура. Повечето тълкования за етимологията на термина ками са свързани  по един или друг начин с огледалото (кагами) и не се опират на ясни научни тези, а по-скоро будят асоциации с художествени образи. Казва се например, че ками са като чисто огледало, което отразява същността на природата, нищо не му убягва и то не търпи никаква мръсотия.

Една от причините за трудностите  при дефинирането и превода на понятието ками е пренаселеността на света на шинтоизма с божества, имащи различен ранг, произход и функции. Това е светът на първата креативна божествена двойка Идзанами и Идзанаги, от която води началото си самата Япония, но и на множество безименни природни божества. Освен това, през различните етапи от развитието на шинтоизма се е променяла и концепцията за ками. Едва през втората половина на 20в. се правят опити да бъде създадена единна теория за ками, но и до днес някои въпроси си остават неизяснени. Обикновено японците не проявяват интерес към доктриналните  аспекти на шинто и често казват, че възприемат ками интуитивно. Главното в шинто е бил и си остава ритуалът, а не доктрината.

Според известното определение на Моотори Норинага (1730 – 1801), водещ учен от Школата за национална наука, ками са преди всичко боговете, обитаващи Небето и Земята, както и техните души (тама), почитани в светилищата, а също така човешки същества, птици и животни, дървета и растения, планини и морета, притежаващи особена сила и превърнали се закономерно в обект на поклонение. С името на Норинага се свързва и първото изследване на злите духове, притежаващи особена природа и също почитани като ками. Те са известни  под общото название магацухи но ками. Такива са двете божества Ясомагацуки но ками и Оомагацухи но ками, появили се при ритуала за пречистване, който Идзанаги извършва след завръщането си от Страната на мъртвите. Морфемата мага в техните имена означава зло и в шинтоистката литература често се записва с йероглифа, който обикновено се чете варуй, т.е. лош, зъл, проклет.

Хоратта са родени от ками и самите те стават ками, когато напуснат този свят. Ками както и хората, могат да бъдат добронамерени и гневни, всичко зависи от душевното им състояние в даден момент. Ето защо е необходимо те постоянно да бъдат умилостивявани. Понятието тама, което обикновено се превежда като дух или душа, в шинтоистките представи се разглежда като концентрирана духовна енергия. Душата на ками (шинрей) включва четири състояния (шинкон), като конкретното състояние в даден момент определя поведението на ками. Четирите състояния на душата са: ара-митама (буйна душа); ниги-митама (умиротворена душа); саки-митама (даряваща душа) и куши-митама (душа, творяща чудеса). Както вече стана дума, в японската митология божествата и духовете, притежаващи особена сила, се отличават с голямо разнообразие както по произход, така и по функции. Сред тях има хора и природни обекти, духове на предци и  призраци, небесни богове, небесни тела и природни явления. В духа на анимизма и пантеизма, които са в основата на шинто, всичко съществуващо е одушевено и може да бъде почитано като ками.


 Главните божества (ками) в шинтоисткия пантеон са:
  • Идзанаги. Мъжкото божество от първата креативна двойка.
  • Идзанами. Съпруга на Идзанаги и богина на съзиданието и смъртта. Идзанами и Идзанаги са първите богочовеци, създали японските острови и прародители на всичко съществуващо в живата и неживата природа. 

   

     Аматерасу, Сусаноо и Цукийоми са родени от Идзанаги по време на ритуала за пречистване, извършен от него в река Тачибана след завръщането му от Страната на мъртвите, където е отишъл с надежда да върне Идзанами.

  • Аматерасу но Оомиками. Великата богиня Аматерасу е божество на Слънцето и прародителка на японската императорска династия. Почита се във вътрешното светилище (найку) в Исе.

   

  • Сусаноо но Микото. По-малък брат на Аматерасу, бог на бурите. Побеждава осемглавия змей (Ямата но Орочи) и изважда от тялото му свещения меч Кусанаги, един от трите символа  на императорската власт.
  • Ама (Аме) но Удзуме но Микото. Богинята на зората и веселието. Когато Аматерасу се скрива в пещерата (мотивът за скритото слънце), Ама но Удзуме танцува, за да я умилостиви да излезе. От нея произлиза жреческият род Саруме – изпълнители на свещените танци кагура.
  • Хачиман. Бог на войната и покровител на Япония и японския народ.
  • Ниниги но Микото. Внук на Аматерасу.
  • Инари Ооками. Божество на ориза и плодородието. С Инари е свързан култът към лисицата – негов пратеник и дори аватар.
  • Цукийоми но Микото. Божество на луната.
  • Тойоуке Ооками. Богиня на храните, внучка на Идзанаги. Почита се в т.нар. външен храм (геку) в Исе, построен по желание на Аматерасу.

Сакрални обекти и храмове

Свещените планини. Сред първите сакрални пространства, почитани на японските острови са свещените планини. Планините, за които се смята че са обиталища на ками, се наричат мамуро яма, като мамуро е един от синонимите за назоваване на шинтоистките светилища. Със свещените планини е свързан един от най-древните японски обичаи, наречен куними. Същността му е в любуване на страната от върха на някоя свещена планина.




Сакралното пространство. Тъй като ками са невидими и обитават своята територия умиротворено, хората разбират за тях по различни признаци, които предизвикват усещане за божествено присъствие. Тези признаци нямат логично обяснение, но японците не се съмняват в тяхната реалност. Сакралното пространство, обитавано от ками, се означава по няколко начина, един от които е свещената  врата тории, която символизира границата между земния и духовен свят на ками, като често е боядисана в червен цвят. На входовете в шинтоистките светилища, почти без изключение, има поне една тории, като в някои случаи те са две и повече. Две тории имат дори някои малки крайпътни храмове (хокора).



Пътят, водещ към светилището, се нарича сандо, а ако пътищата са няколко, главният от тях се нарича омоте сандо. В тесен смисъл с термина сандо се означава пътят от първата тории до светилището. Типичен пример за храм, към който водят няколко пътя е Мейджи джингу в Токио. Първоначално тории са били използвани като обикновени врати, но с течение на времето се превръщат главно в атрибут на шинтоистките храмове и императорските гробници. Конструкцията на тории е сравнително проста – те представляват арка от четири греди, две от които служат за стълбове (хашира), а другите две, наречени касаги, се разполагат напречно върху тях, като се спазват определени пропорции.




Местата, където обитават ками, се отделят от профанното пространство и с помощта на шименава (свещено въже). Шименава представлява въже от оризова слама, върху което са прикрепени зигзагообразни нарязани хартиени ленти (шиде) или по-къси въженца. Свещеното въже може да замества напречната конструкция на тории, но обикновено с него се означават местата, където обитават ками – скали, дървета, извори и  т.н.




В общия случай шинтоистките храмове включват три различни помещения, които могат да бъдат обединени в една сграда, но могат да бъдат и отделни постройки. Най-важната част от храма (динджя)  е вътрешното светилище (хонден), където се съхранява свещеният предмет, символизиращ духа на ками, на когото е посветен съответният храм (сайджин). Отличителна особеност на хонден са летвите под остър ъгъл (чиги) от двете страни на покрива и редицата напречни греди (кацуоги), разположени по дължината на билото. Второто помещение се нарича хейден, предназначено е за приношения, а третото е молитвената зала, наречена хайден.



Шинтоистка етика
Етиката е един от основните компоненти на всяка религиозна система, така е и при шинтоизма. Най-общо казано, етиката е наука за морала, а моралът е една от формите на общественото съзнание, изпълняващи ролята на социален регулатор.

Според шинтоизма човек е изначално безгрешен, а светът, в който живее е добър, защото това е светът на ками. Смисълът и ценността на постъпките зависят от обстоятелствата, целите и мотивацията. Във всички случаи обаче човек трябва да бъде искрен, а поведението му – уважително. Той трябва да изкорени от себе си злобата, егоизма, стремежа към съперничество и нетърпимостта. Трябва да се научи да прощава, да развива в душата си добросърдечност, съчувствие към околните и способност за взаимодействие с тях. Всичко, което нарушава социалния ред и хармония, е зло (мага). За да може да съди правилно за доброто и злото, всеки човек трябва да потърси съюз с ками, а това може да стане по време на религиозните празници и богослужения (мацури). Именно тогава се осъществява единение между човека и ками. Шинтоистите смятат, че злото не е иманентно свързано със света на хората, а се внася в него от зли духове, наречени магацухи. Всяко зло, включително и природните катаклизми, е дело на злите духове, които трябва да се прогонват. Душата на човека е чиста и безгрешна, но плътта и чувствата му се поддават на съблазни. Човек твори зло, когато се чувства изгубен, онеправдан и лишен от възможност да живее нормално.

Основното, което шинтоизмът изисква от хората е чистотата и следване на естествения ред на нещата. При това шинтоистите не правят особена разлика между физическата и духовната чистота. В шинтоизма се поощряват ценности, които са нагледни и тяхната оценка е общоприета и еднозначна. Така например светлината, здравето, животът и чистотата са добро, а тъмнината, болестите, смъртта и мръсотията – зло. Казано с други думи, доминиращо значение има опитът на човека, това, което е преживяно и съхранено в историческата памет на поколенията, а не абстрактни теоретични постулати.

Тъй като между света на хората и света на ками не съществува непреодолима граница, пред шинтоистите никога не е възниквала необходимостта да търсят спасение в друг, трансцендентен свят. Ками се спуска от Свещената небесна страна (Такама га хара) в света на хората, който става и свят на ками. Смъртта засяга само тленното тяло, а нетленната душа продължава да посещава хората. Хората и ками се срещат на религиозните празници в светилището или на друго чисто място, а злите духове, които се опитват да попречат на тези срещи, се прогонват чрез пречистване.


Основен източник:
Японската религия - Братислав Иванов

Коментари

Публикувай своето мнение...

Браво! Много полезна статия! 😍

😍 😍 😍 😍 😍 😍 😍 😍 😍 😍

Моля запознайте се с „Общи условия, Лични данни и Бисквитки“ за да използвате този уебсайт.

Научете повече Разбрах