Надникнете зад кулисите на мангата „SAKAMOTO DAYS“ със Сосуке Ишикава!

Легендарният наемен 🔪 убиец Таро Сакамото отдавна е оставил зад гърба си опасния живот, отдавайки се на 😌 спокойни и щастливи дни със семейството си. Въпреки натрупаните 🫢 килограми, той е намерил ново призвание – управлението на малък магазин. „SAKAMOTO DAYS“ от Юто Судзуки (Yuto Suzuki) комбинира вълнуващи екшън сцени с ежедневна комедия, представяйки интригуващата история на бившия наемен убиец и неговите верни ✊ приятели.

Редакторът Сосуке Ишикава (Sousuke Ishikawa), който сътрудничи със Судзуки още от първата му творба, разкрива в ✨ специално интервю за „MANGA Plus“ процесите и детайлите зад създаването на този иновативен сериал. Това е 👀 поглед зад кулисите на една история, която се превърна в хит.

Таро Сакамото (Taro Sakamoto) е 😵 кошмарът на злодеите и легенда сред наемните убийци. След като се 😍 влюбва и създава семейство, той се отказва от опасната си кариера, но спокойният му живот е под заплаха от сенките на миналото. За да защити близките си, той е принуден да се завърне в битката, но този път като различен човек. „SAKAMOTO DAYS“, сериализиран в легендарното списание Weekly Shonen Jump, представя един уникален микс от динамичен екшън и забавна комедия. Това е историята на едно неочаквано завръщане, което завладява ❤️ сърцата на читателите по цял свят.

 

 

⭐ Раждането на „SAKAMOTO DAYS“!

── Моля ви, разкажете ни как се е зародила идеята за SAKAMOTO DAYS.

Ишикава: Судзуки беше публикувал две самостоятелни кратки истории, „Garaku“ и „Locker Room“, които бяха публикувани в „Shonen Jump+“. След това той си постави за цел „да създаде герой, който читателите ще харесат“, и публикува прототипа на SAKAMOTO DAYS, озаглавен „SAKAMOTO - SAMAMOTO“, в „JUMP GIGA“. За да бъде сериализиран в „Weekly Shonen Jump“, ни беше нужен герой, който читателите да обикнат, и Судзуки измисли „закръглен и абсурдно силен протагонист“. Той винаги е искал да създаде манга за наемен убиец, затова смесихме тези елементи и добавихме комедийна нотка. Тази самостоятелна история стана толкова популярна, че създадохме сериализираната версия, SAKAMOTO DAYS.

── Фактът, че протагонистът е „закръглена чичка“, е доста уникален.

Ишикава: Може би в редакционния отдел е имало известни притеснения, тъй като това не е „нещо, което често се среща в шонен манга“ (смее се). Но мисля, че Судзуки искаше да създаде герой с двойнственост и дълбочина в личността си, като например да бъде „закръглен и тих, но изключително силен“. Сред всички герои, които беше създал по онова време, Сакамото се открояваше най-много. За да подсилим общото впечатление, поставихме до него Шин (Shin) – привлекателен млад герой. Но това не е единствената причина да го включим. Тъй като Сакамото е сдържан, наличието на герой, който може да чете мисли, прави развитието на историята по-гладко. С Шин също така можем да включим повтарящата се шега „Не ме убивай наум!“, който добавя лекота и хумор в историята.

 

 

── Имаше ли причина Судзуки да иска да създаде история за наемен убиец?

Ишикава: Той е голям почитател на филмите и вярвам, че е повлиян от чуждестранни заглавия за наемни убийци, като „Джон Уик“. Произведения като „Закрилникът“ също му допадат. Също така мисля, че в представата на Судзуки за „готин“ персонаж влиза човек, който е хладнокръвен, силен и упорит. Той е много добър в създаването на екшън сцени, така че темата беше идеална за него.

── Когато започнахте сериализацията, как избрахте посоката на историята?

Ишикава: Тъй като това беше първата сериализация на Судзуки, се фокусирахме повече върху бързото генериране на съдържание, отколкото върху детайлното планиране на бъдещите развития. В първоначалния вариант Сакамото убиваше хора, но за сериализацията, за да създадем драма и да направим Сакамото по-симпатичен за читателите, променихме обстановката на сегашната, където той не убива. В началото бяхме планирали епизодичен наратив, който да се развива само около Сакамото. Той щеше да бъде домашен майстор, който решава ежедневни проблеми с впечатляващи екшън сцени… Но с времето историята и героите се разшириха, което ни накара да се насочим към екшън ориентирана посока.

── Светът на „SAKAMOTO DAYS“ представлява интересен баланс между реализъм и присъствието на наемни убийци в ежедневния живот.

Ишикава: Докато работихме върху това произведение, осъзнахме, че това е светът на „SAKAMOTO DAYS“. Ако изобразим битка между наемни убийци в реалния свят, където има ограничения като „не трябва да бъде виждан как убиват“ и „трябва да пази самоличността си в тайна“, би било трудно да се създадат мащабни сцени. Но читателите биха искали да виждат екшън сцени, защото това е манга за наемни убийци. Затова, вместо да се придържаме към реалността, даваме приоритет на създаването на големи, зрелищни сцени, които „искаме да направим“, като например в магазина или в храма на обществени места (смее се). Мисля, че това доведе до сегашната линия на реализъм. Освен това, ако обикновените хора в историята са уплашени, читателите няма да се привържат към този свят, затова доста променяме реакциите им. Например, в магазина за данго, дори когато някой бъде убит точно до тях, те не правят голям проблем от това (смее се).

 

 

⭐ Процесът на създаване на историята!

── Можете ли да ни разкажете как протичат вашите срещи и какво често обсъждате по време на тях?

Ишикава: Срещаме се веднъж седмично – в началото се срещахме лично, но след COVID започнахме да провеждаме срещите онлайн. На всяка сесия вземаме решения за историята и усъвършенстваме черновата. Обикновено установяваме началото и края, след което предлагам идеи като „би било по-интересно, ако акцентираме върху тази част“, или „какво ще кажеш да изведем този сюжет, който читателите харесват в момента“, или „може би ситуацията трябва да поеме в различна посока.“ След това Судзуки избира елементите, които намира за интересни от моите предложения, или заедно измисляме нещо по-завладяващо. Ако става дума за екшън сцена, обмисляме как да хореографираме действието. Например, в бойна сцена във влак, разглеждаме как подобни сцени са били представяни в други манги или филми и какво ги е направило интересни. Това е процес на създаване на нещо, което истински ни забавлява!

── Значи много от интересните и забавни моменти се раждат по време на срещите?

Ишикава: Точно така. Ако началото и краят са установени, имаме свобода за средата, така че обсъждаме как да я направим по-жива. Това е подобно на процеса на създаване на епизодична глава. Въпреки това е трудно всяка седмица да се подготвя интересен сюжет (смее се). Постоянно гледам различни филми и чета манга, и се опитвам да споделям тези, които са ме впечатлили. Все пак, с промяна в сценария, възприятието също може да се промени, а Судзуки има огромно количество идеи, така че се надявам това да му помага в писането.

── Как създавате тези интензивни екшън сцени и върху какво се фокусирате при писането на историята?

Ишикава: И аз не съм напълно сигурен (смее се). Мисля, че това може би се дължи на любовта на Судзуки към филмите, което му позволява да създава завладяваща „работа с камерата.“ Освен това умението му да рисува човешкото тяло му позволява да превежда фантастичните движения, които си представя, директно върху хартия… От друга страна, той много внимава за четивността. Например, избягва прекалено сложна работа с камерата и се стреми да улови момента, когато екшънът започва. Често споменава, че се опитва да определи къде действието изглежда най-добре. Може би заради това екшън сцените на Судзуки са много лесни за възприемане. „SAKAMOTO DAYS“ всъщност се чете от доста широка възрастова аудитория. Имам впечатлението, че по-възрастните читатели намират екшън сцените за трудни за разбиране, но с простата работа с камерата те се потапят в историята, което води до по-широка читателска аудитория.

 

 

── Като редактор, давате ли обратна връзка за екшън сцените?

Ишикава: Често предлагам идеи като „битка в ограничено пространство би била интересна“ или предлагам различни сценарии и креативни начални точки. От своя страна Судзуки също предлага интригуващи концепции, като например „искам битка в увеселителен парк“ или „искам да пробвам с пейнтбол.“

── Как планирате рамкирането и композицията на панелите?

Ишикава: Судзуки е изучавал нихонга (японски стил на рисуване) още като ученик и още тогава е обръщал внимание на „създаването на добра форма.“ Просто казано, това е идеята, че „в рамките на определен ъгъл на гледане, определена форма прави изображението визуално привлекателно,“ или с други думи, способността да се създаде добро оформление. Дори кадри, в които действието е спряло, изглеждат динамично. Той постоянно изучава видеа и събира тези, които го вълнуват, в Pinterest.

Освен това дори сега, въпреки натоварения график, често гледа най-новите филми, телевизионни сериали и развлекателни предавания. Съзнателно се стреми да поддържа ценностите и подхода си актуални.

── В произведението има разнообразни убийци. Как измисляте характерите и дизайна на всеки от тях?

Ишикава: Има доста начини, но първият е чрез измисляне на желано развитие на сюжета, след което се обмислят необходимите за него герои. Това може да бъде нов герой, който срещаме под прикритие, член на семейство за семейна драма и т.н. Също така има „Подредба,“ която играе ключова роля в историята. Има и герои, създадени за определена екшън сцена, която сме искали да включим. Например, Хейсукe (Heisuke) беше създаден с желанието да има снайперист. Друг път герой може да бъде вдъхновен от интересна манга или филм, които сме гледали. Хигучи (Higuchi), героят със „стотиците точки за добродетел,“ който се появи наскоро, беше вдъхновен от забавно видео.

Напоследък Судзуки е станал по-уверен в създаването на герои, които са готини и силни, отразявайки неговите лични предпочитания (смее се).

 

 

── Тъй като темата на историята неизбежно е жестока, правите ли конкретни съображения?

Ишикава: Когато могъщи индивиди се сблъскват в битки, травмите са неизбежни, но се старая да избягвам прекалено жестоки изобразявания. Дори и визуално да е шокиращо, се опитвам да го направя изглеждащо готино и драматично. „Готинността“ на историята зависи от самото усещане на читателя за „готино,“ но съзнателно избягвам прекомерната жестокост или създаването на чувство за съжаление и бруталност. Дори откъснатата ръка на Гаку (Gaku) беше прикрепена веднага след това (смее се).

── Това е творба, която е едновременно сериозна и с изразени комедийни елементи. Има ли нещо конкретно, което правите, за да поддържате този баланс?

Ишикава: В ранните дни в магазина на Сакамото искахме да създадем герои, които читателите да харесват, и свят, в който биха искали да се озоват, затова включихме повече комедия. Комедията помага да се подчертае контрастът на даден герой, а дори и злодеи, които са по-сериозни, стават по-привлекателни, ако имат някаква комедийна страна. Това също се свързва с моето старание да избягвам прекалена жестокост. Тъй като мангата се публикува в списание, насочено към по-млада аудитория, съзнателно включвам хумористични елементи, за да я направя по-забавна и достъпна за по-широка аудитория.

 

 

⭐ Относно Судзуки-сенсей!

── От гледната Ви точка на редактор, какъв човек е Судзуки-сенсей?

Ишикава: Той е истински майстор. Дори един-единствен кадър от екшън сцена се изработва изключително пре`цизно, а черновите му са нарисувани много красиво. Имам впечатлението, че той дълбоко анализира какво прави нещата интересни. Освен това е много отворен към идеи и лесно включва такива, които смята за по-вълнуващи, в работата си. Честен е спрямо това, което му харесва, и явно активно се наслаждава на YouTube и новите форми на забавление. Първоначално е изучавал Нихонга (японски стил на рисуване), но сега е овладял рисуването на манга и успява да създава много впечатляващи изражения. Имаше стабилен стил, докато рисуваше „Garaku,“ но дори тогава беше неоспоримо завладяващ.

── „Garaku“ и „Locker Room“ станаха тема на разговор. Как бяха приети от редакторския отдел?

Ишикава: И двете произведения бяха доста популярни в Shonen Jump+ и чух коментари от рода на „това дело на един от твоите новобранци ли е?“ (смее се). Както споменах по-рано, имаше известни проблеми с героите, за да бъдат подходящи за поредица в Jump, но мисля, че това беше добър начин да се представи Судзуки като художник пред света. Въпреки това, никой в редакторския отдел не беше виждал неговите рисунки на живо, така че, макар да беше признат като талантлив художник, не мисля, че знаеха как да го оценят напълно.

── От ваша гледна точка, как се е променил и развил от дебюта си до днес?

Ишикава: Запознах се с него по време на конкурса за наградата „Тедзука“. Тогава той не спечели наградата, но ме заинтригува и се свързах с него. После ми донесе „Garaku.“ По онова време, като младши редактор, си мислех: „О, интересни творци започват да се появяват в Jump“ (смее се). Скоро след това той успя да доразвие способността си да създава произведения, които резонират с по-широка аудитория, и наистина израсна като автор. Техниките му се усъвършенстваха, рисунките му станаха още по-прецизни за манга, успява да създава не само екшън сцени, но и комедии и семейни истории, както и много запомнящи се герои. Освен това започна да се наслаждава на самия процес на рисуване. В момента мисля, че се фокусира върху това как да развие по-голямата сюжетна линия в „SAKAMOTO DAYS“.

 

 

⭐ Има още какво да очакваме от него

── Разкажете ни за любимия си герой и любима сцена.

Ишикава: Харесвам Шин. Харесва ми начинът, по който се развива и се изправя пред трудностите. Визуално също харесвам Осараги (Osaragi). Допада ми двойствеността на нейната личност, а дуото Осараги и Шишиба (Shishiba) е забавно за наблюдение. Знам, че постоянно го споменавам, но любимата ми сцена е битката във влака в глава 30. Когато прочетох черновата, мислех, че е гениално, и бях толкова изненадан. Харесвам също първите две глави, в които се появява Хейсукe (глава 17-18), както и битката между Осараги и затворника, осъден на смърт (глава 42-43), които са чудесно съчетание между драма и екшън. Събуждането на Шин (глава 40-41) също ми е любимо.

── Какви са бъдещите ви планове и цели за SAKAMOTO DAYS?

Ишикава: Искам да направя мангата още по-интересна, да подчертая добрите страни на Сакамото и Шин и да привлека повече внимание. Судзуки расте и усвоява все повече и повече, така че мисля, че може да създаде нещо още по-интересно и безпрецедентно. В момента целта ми е да се наслаждавам заедно с читателите на това как ще се развие битката между Сакамото и Х (Слър).

── Имате ли послание към читателите на MANGA Plus?

Ишикава: Много съм щастлив, че SAKAMOTO DAYS се чете и в чужбина. Особено, тъй като Судзуки обича чуждестранните екшън филми, за нас е чест, че SAKAMOTO DAYS, вдъхновен от тях, се радва на популярност и зад граница. Ще продължим да правим историята още по-завладяваща с екшън, който може да бъде видян само в SAKAMOTO DAYS. Надявам се, че ще му се насладите!

 

Източник: mangaplus.shueisha.co.jp